17.05.2010 26.05.2009
AC/DC са в Белград, а няколко хиляди фена от България пристигаме след неописуемо пътуване, за да видим. За да чуем. За да ни заболи, че не се случва на наша земя.

И за да видим, че - макар превърнало се в клише - няма публика като нашата. И да се върнем, а вкусът ни да е едновременно сладък и горчив. Сладък, заради всичко преживяно. И горчив, защото у всички остава само една мисъл: "Това трябваше да се случи в България".

18.12.2010
Наглед невъзможното е факт, на който повечето фенове трудно вярват, дори след официалното обявление - AC/DC пристигат в България. Най-сетне на тяхна земя.

14 май 2010
Това е Денят. За който никой не е вярвал, че ще дочака, за който си е мечтал тайно или гласно, заради който центърът на София е парализиран. Добирам се до стадиона и забелязвам, че през множеството входове човекопотокът е непрекъснат, но плавен. Влизам и се отправям към мантинелата. Там вече има плътна редица от хора, но достатъчно място, за да заема втора линия, докато чакаме да излезе подгряващата група. Въпреки различните слухове, това са българите от Конкурент - избрани лично от мениджмънта на австралийците.

В 19:30 те излизат и, както беше обещано, зареждат стегнат сет от най-големите си хитове - полагайки началото с "Аз съм твоят вечен конкуерент", "Дай шанс" и, завършвайки, разбира се, с "Дай ми време", припявана от значителна част от хората на предна линия. Емо Анчев и компания оставят феновете раздвижени и разпети, включили всички видове броячи на обратно броене.

Към 21:15 светлините угасват и познатата от Белград анимация блясва на екрана - Angus, като дявол с рога и опашка, влиза в схватка с две сексапилни мацки във влак, препускащ по релси с пълна сила. Пред очите ми блясва още нещо и с любопитство заглеждам човека до мен, промъкнал се почти на първа линия отникъде - нисичък, слабичък, много спретнат в черна тениска и сини дънки, вдигнал високо едната ръка, снима екраните с телефона си. А с другата ръка държи здраво сребърното кръстче на верижката около врата си, и го целува, па току се прекръсти. Видях се в чудо кое шоу по-напред да гледам.

Логично, както и в Белград, началото е всъщност краят на симпатичката анимация - влакът се разбива сякаш в лицата ни, екранът на сцената се разцепва и от там с излиза локомотивът, сред пушеци и гръмналото начало на "Rock'n'Roll Train". От там нататък е ясно - 100% рок от вид, който никой друг никога не успя да направи точно по същия начин. Зареждат се нови и отдавна любими изпълнения, а веднага след "Black Ice" Brian тръгва към свирещия блус мотиви Angus с думите: "Това момче има дявол в пръстите и блус в душата"... след което, логично, зазвучава "The Jack". Около 60 000 души, без изключение - и мъже, и жени - аплодират в екстаз знаковия стриптийз на Angus.

Едва са отшумели впечатленията от него и Brian се затичва с все сила по сцената, хващайки в полет въжето на камбаната, която виси над сцената - забиват адските камбани, в комплект с гласовете на всички от публиката. Знаменателно е, че хората пеят на всички песни. Не само на старите, познати и любими. Човекът с кръстчето до мен вече тактува с цяло тяло. Сетих се как ден преди концерта тръгна кампания, подета от някакъв богослов, да бъде спрян концертът, защото бил масово поклонение на дявола. Питах се какво ли мисли по въпроса за това как единственият ден, в който беше топло и сухо от цяла СЕДМИЦА, е именно денят на концерта...

Момчетата са машини. Няма друга дума. Средната възраст на всички на сцената е около 58. Brian не спря да танцува и бяга по цената, въртейки хълбоци в типичен стил. Angus сякаш не е от този свят - през цялото време тича, скача за финал на всяка песен, прави, разбира се, прословутата "патешка" походка, свирейки през цялото време така, сякаш го прави на спокойствие в студиото - толкова стабилен е звукът му. Чуха се всякакви коментари - как шоуто тук и в Белград (и навсякъде другаде) било едно и също, как това сякаш е автоматизирано. Е, аз бях там, както и още 60 000 души, и можем да свидетелстваме: да, може би наистина няма абсолютна изненада всеки път. Но всеки път има 100%-ов, истински, огнен, жизнеутвърждаващ рок и шоу, което никога и никого не е разочаровало. AC/DC са знак за качество. Постоянно, но винаги на максималното ниво.

Започва "High Voltage" - изключително любима на феновете, които винаги ще обичат Brian, но никога няма да забравят своя Bon. В сетлиста той също не е забравен - доволно количество от песните са такива, придобили легендарния си статут именно блгодарние на гласа на Bon. "You Shook Me All Night Long" и "TNT" нагорещяват обстановката до бяло и в този момент виждаме 12-метровия силует на най-легендарната пищна дама в историята на рока - Rosie си тактува през цялата песен, обяздвайки невъздържано локомотива. През всички по-палави моменти в сетлиста камерата обикаля публиката и заковава на момичетата в нея, провокативни и прекрасни. Насладата за всички сетива е пълна, а погледът на чичото до мен, когато досами нас красива девойка, качена на раменете на приятеля си, остава само по бельо - безценен!

"Let There Be Rock" е обичаен завършек на сетлиста. Докато слушам, се сещам за видеоклипа - как Bon стои на амвона, облякъл расо и проповядва правата вяра. А на сцената Angus се впуска, тича, пада и се гърчи на земята в шеметно 10-на минутно соло, което успява нагледно да покаже защо е смятан за един от най-добрите китаристи, съвсем не само на своето време...

"Highway to Hell", чакана цял сетлист, е първият бис, а "For Those About to Rock" е краят - знам го, но не искам да го вярвам. Топовете гърмят за финал, а храбрият кръстоносец до мен е забравил задръжките си и с всички сили тактува с вдигнат нагоре юмрук. В рамките на два часа АC/DC успяват да го научат да скача, да танцува, да вдига ръце, заедно с всички, дори да припява плахо, където знае текста. Не успяваме да го разчупим достатъчно само да направи Знака.

Убедена съм, че някъде от амвона на праведната музика Bon оценява иронията и се усмихва. "Следващия път."

60 000 човека много искаме да вярваме, че следващ път ще има.

Сетлист:
1. Rock N' Roll Train
2. Hell Ain't a Bad Place to Be
3. Back in Black
4. Big Jack
5. Dirty Deeds Done Dirt Cheap
6. Shot Down in Flames
7. Thunderstruck
8. Black Ice
9. The Jack
10. Hells Bells
11. Shoot to Thrill
12. War Machine
13. High Voltage
14. You Shook Me All Night Long
15. T.N.T.
16. Whole Lotta Rosie
17. Let There Be Rock

Бис:
18. Highway to Hell
19. For Those About to Rock (We Salute You)

текст: Александра Костова
фотография: Ясен Немски и Star FM