Ritchie Blackmore не искал да бъде китарист
В интервю пред Fender.com той споделя: "Исках да свиря на тромпет, но бяха тъврде скъпи. Исках да стана като Eddie Calvert. После исках да съм барабанист, но и този инструмент се оказа твърде скъп за възможностите ни. Така че накрая баща ми купи това, което беше най-достъпно и евтино - китара."
Blackmore потвърждава истинността на историята, в която баща му е заплашил да счупи инструмента в главата му, ако не тръгне на сериозни уроци по китара: "Наистина го каза. Мисля, че беше свикнал да вижда как бързо се отегчавам и се опасяваше дали и музиката няма да се окаже временна фаза, след която да захвърля и това." Той обаче признава, че неспокойната му натура се е запазила, поради което не обича да работи в студио и не харесва концерти с абсолютно фиксиран сетлист.
Спонтанността е отговорна и за някои от най-култовите рифове на Deep Purple. Така например, легендарното начало на "Smoke on the Water" го има само благодарение на джем-сешъните, които той и барабанистът Ian Paice провеждали редовно. "Ian и аз често си организирахме такива джемове, само аз и той," обяснява китаристът. "Рифът дойде напълно естествено - това беше първото, което ми дойде на пръстите и в главата по време на тази сесия."
Той също така признава влиянието на басиста Roger Glover, който го научил, че по-бавното свирене може да бъде дори по-въздействащо от бързото: "Когато за първи път започнах да се занимавам с китара, исках да съм много бърз. После обаче осъзнах, че ако свиря по-бавно, мога да вкарам много повече емоция и чувство - и това се оказа много по-трудно. Отне ми няколко години да се науча да съм по-бавен, а сега ми е трудно, ако поискам да го правя твърде бързо."
Blackmore's Night, настоящият проект на Ritchie Blackmore, в който е и съпругата му, Candice Night, издаде последно Secret Voyage (2008), включващ и изпълнената в ренесансов стил "Rainbow Eyes" на Rainbow.
