Анимационeрите, Panican Whyasker, Babyface Clan - Re-start
Само преди два дни се случи едно отдавна чакано събитие на българската музикална сцена. Илиана Бойчева беше на мястото на събитието, в ролята си на приятел, фен, представител на Star FM и вероятно единственият човек, който може да нарече Атанас Русков "Насето" и да й се размине... Най-добър саундтрак на ревюто й е, разбира се, предаването на самия Насо Русков, "От другата страна", което точно в този момент тече по Star FM.
Пуснете си радиото, позатъмнете стаята и си представете, че сега е...
9 април 2009
Анимационарите, Panican Whyasker, Babyface Clan
Клуб "Blue Box" - София
Влизането на този концерт е бавно. Не защото има лоша организация, или огромни опашки на входа. Просто всички близо 900 човека, които циркулират пред залата, около бара и пред сцената, са познати. Спираш да кажеш "здрасти" десетки пъти преди още да минеш контролата за билетите. Вътре пък те посраща тълпа, събрала се все едно за рождения ти ден. В залата е най-приятната и усмихната част на столицата - тук сме, за да послушаме музика и да покажем с присъствието си принадлежност към една среда и идея, различна от мейнстрийма в България.
Наскоро близък приятел ми разказа, че гледал една от най-яките български банди - Phuture Shok, да гостува по неясни причини в предаването на Драгомир Драганов по БНТ. Драго, както съм чувала да го наричат, в типично агресивно-аграрния си надменен стил попитал едни от най-добрите български музиканти неща от сорта "ама вие кои сте, какви сте... вие не сте известни!". Е, на 9-ти април в Black Box се бяха събрали чудесни музиканти и техни чудесни съмишленици, които слушат музика без да имат нужда да четат за нея в жълтата преса, или да я подкрепят за Евровизия. Драгомир Драганов го нямаше и по-добре - той сигурно е бършел сълзи на първия ред на концерта на Веско Маринов, който се провеждаше същата вечер в НДК.
Атмосферата в клуба е топла и в пряк и в преносен смисъл. Малко по-късно бирата свършва, защото вечерта е дълга, но сега все още усмихнати хора смучат хмел и дори купуват от щанда с мърчандайз и дискове. Приятелка ми купува фланелка на BFC - жълтичка. Тук е и ре-тиражиран специално за това шоу отдавна изчерпаният албум Romantica. Всичко е много истинско, дори и еколози са успели да вмъкнат картички със своя кауза... Яко...
Първи са Анимационерите. Струва ми се, че никога не се обявявали пауза на групата, въпреки страничния им проект МФортно Диско. Публиката танцува, а някъде в нея подскача и малката дъщеря на Гурко. На последния техен концерт на който съм била, той дори все още беше ерген... как тече времето. И това му е хубавото на живота. Гурко е като татко мечок, има добродушно излъчване, което е важно, защото вечерта е тотално позитивна. Към края е „Красива Лулу" - всички пеят, никой не е забравен и нищо не е забравено!
Барабанист е Дани от Остава. Веднага след сета на Анимационерите той тича към клуб Backstage, където Остава и D2 свирят в подкрепа на идеята „Вернете Емо" - млад 22 годишен пич преживява тежка контузия, в следствие на което остава в инвалидна количка. Но той може да бъде върнат към нормалния живот със скъпоструваща операция. Неговите приятели правят невероятно добра кампания - със смс-и, телевизионни реклами и концерти, с които набират средства за неговото лечение. Добре е, че и там залата е била препълнена, което е още една крачка към здравето на Емо! Ура! Подкрепете тази кауза - всеки четвъртък през април в клуб Backstage ви очаква различно музикално шоу.
През това време в Blue Box... Абсолютен взрив на енергия! Цялата зала крещи... китари с дисторжън... страшна енергия, чист рокендрол! Panican Whyasker са страшни!!! Зад барабаните вече е Даката, който ще изкара тотален маратон, защото свири и с Panican, и с Babyface. Зад него, на черен фон, е красивото червено дяволче на Panican - иделно лого за една от най-добрите рок групи, които имаме възможност да слушаме в България. Нуфри е страшен - енергичен и вдъхновен, защото пред него има публика, каквато рядко се среща. Нуфри няколко пъти казва от сцената, че такава вечер отдавна не е имало. Сетът им е много, много, много рок! Залата абсолютно ври - и хора подскачат като мехурчета. Гледам от балкона и публиката, и групата - красота и хармония!
Интро... Babyface Clan са с инструментите си на сцената... Китаристът Иво Стоядинов - Чарли си е отново в България, все така слаб и рядко усмихващ се. Басистът Боби Струкански е със секси набола брадичка, барабанистът Даката е гол до кръста, вече загрял след смазващия сет на Panican, пианистът Фичо е все още с детско личице, макар от скоро да е баща. Зазвучава леко интро и на сцената се появява облечен в кафяв костюм, с шапка и бастунче, с гротескно размазан грим най-артистичния български фронтмен Атанас Русков - или Насето :) Образът му ни връща към "Портокал с часовников механизъм", напомня ни за Пери Фарел, Адам Ант и за всички Насови кумири (с изключение на чернокожите в Арсенал), без да е копие на нито един от тях...
Следва един час изключително добро свирене и луд човек, който ту се търкаля по земята, ту подскача енергично. Вече е към полунощ, но клубът продължава да е пълен и великолепни младежи следят новите аранжименти на добре познатите алтернативни химни от Romantica. Много са добри. Те се събраха отново, ще записват нова музика и ще пренасят фрийк-шоуто си във всеки град, който ги покани, осигури им прилични условия и пари да платят скъпите си рокендрол навици. Babyface Clan се завърнаха и това бе поводът за партито! Празнувахе така, че цялото пиене в клуба свърши, още преди Насо да запее The Hip Swindlers.
Изключителна вечер! Браво на организаторите от Строежа, браво на групите и браво на всяко едно човече в зала! Прекарахме си супер. Сега си лягам. Лека нощ. Все пак, дано не сънувам гротескни клоуни.