Роб Халфорд няма намерение да слиза от сцената
В скорошно интервю пред The Quietus, фронтменът на Judas Priest отговаря откровено на въпроси за това какво е да си гей в метъл средите, бивш алкохолик и на кръстопътя до кога можеш да продължаваш да си на сцена и кога е времето да спреш. Ето част от него.
За това как се разстройва всеки път, когато разбере, че някое момче е било малтретирано заради това, че е гей: "Ако можете, кажете на тези момчета, че знам и разбирам точно през какво минават те и че не са сами. Аз се превърнах в нещо като образа на всички гей-метълисти и приемам това много серизно. Тези деца трябва да потърсят в интернет, има някои услуги в Мрежата, които са там именно с тази цел, пък и възможността да намерят приятели, с които да поговорят, когато имат нужда. Но това е всичко. Вижте, вече е 2008 и въпреки това има куп млади метълисти, които минават през съвсем същото, през което и аз, преди толкова години, когато бях тийнейджър и се налагаше да си дам сметка за самия себе си. Това е труден, болезнен и самотен етап, защото се чувстваш като изрод - а не си! Не си изрод, съвсем нормален си. Но се чувстваш толкова изолиран, че на моменти може да стане дори опасно. Затова е важно да разберат, че не са сами и че хората, които ги тормозят, са куп нещастници. Те са просто глупави и отвратително неграмотни. Затова трябва да направят каквото им е нужно, за да се погрижат за себе си".
За статуса си на бивш алкохолик: "Помня най-първото излизане с Priest, на което бях трезвен - в Tingley Coliseum в Ню Мексико, през 1986. Това беше първата дата от турнето "Turbo" и беше първият път, в който се явих на сцената без да съм обърнал няколко. Дотогава не стъпвах на сцената без 3-4 водки с тоник или каквото и да е друго, което да ме отпусне, преди да застана пред всички. Но тогава за първи път излязох на сцената чист и изкарах най-готиния концерт в живота си, защото внезапно усетих, че музиката е моят наркотик. Музиката ми даваше всичко, а аз не го осъзнавах, защото прецаквах всичко с алкохол и дрога. Можеш да го правиш, да. Имам куп приятели, които пият; всички в Priest пият, но това няма влияние върху мен. Внимавам много, защото съм алкохолик след рехабилитация, а в Priest няма други алкохолици. Искам да кажа, когато те искат да ударят по едно, те правят точно това; когато аз го правех, беше, за да се докарам до изстъпление".
За това дали се радва, че Judas Priest се решиха на нещо толкова рисково като концептуалния албум Nostradamus, вместо, както много други групи, да държат на вече печеливша и проверена формула: "Ами, не мисля, че ние го приемахме като нещо рисково. Мисля, че просто бяхме радостни от това, че най-сетне сме се събрали и правим нещо, което искахме да направим от цяла вечност. Заради вече изградените ни навици да пишем, записваме и пътуваме на турнета, ни отне цяла вечност да се съберем и да намерим достатъчно време - това си беше двугодишен проект. Така че наистина го направихме най-вече заради нас самите. Като цяло реакцията е стабилна. Е, разбира се, има си хора, които просто искат да гледат отново Painkiller или British Steel, но определено не е това, заради което човек е в група - особено що се отнася до нас. Ние искаме да изпитаме възможностите си".
За това дали се вижда да прави това до безкрайност: "Е, човек трябва да бъде практичен. Не ставаме по-млади, но и не сме рухнали от този факт. Енергията и вълнението са си там. Ние обичаме да свирим заедно, да бъдем група. Добри приятели сме. Знаем, че можем да правим добра музика. Екипът, който прави песните, е много силен, както е разбрал всеки, който е чул Nostradamus. Имаме воля и решителност. Ако и когато решим, че всичко е приключило, едва ли ще тръгнем да тръбим за това, по-скоро просто... ще изчезнем (избухва в смях). Но ние изобщо нямаме намерение да изчезваме от метъл-небосклона!"
За това дали смята, че следващият албум на Judas Priest ще прилича на Nostradamus: "Ако питате лично мен, не. Вече сме го правили, а някои неща, според мен, трябва да се направят само по веднъж".
Вижте цялото интервю при The Quietus.

