STAR FM - Класика в рока!

Billy Idol

Billy Idol (род. на 30 ноември 1955, с рожденно име William Michael Albert Broad) е най-голямото детe в религиозното си семейство. Още от ранната му възраст проличава буйният му темперамент - макар и бойскаут, той е изхвърлен от организацията, след като го хващат да ухажва твърде настойчиво местна девойка. Това обаче не пречи на успеха му в училище, а малкият William, освен добър ученик, е и работлив - баща му е търговски агент и той често му помага. До средата на 70-те Billy вече е в университета в Съсекс, учейки Английски език и Философия.

По същото време обаче в Англия пънкът буквално избуява на музикалната сцена и напълно завладява бъдещия музикант. Той става част от Contingent - фен клуб на Sex Pistols, френетично отдаден на бунтарската банда, който следва любимците си навсякъде. През 1975, когато среща Tony James, който напълно споделя увлеченията му, Billy решава да основе своя собствена банда - The Rockettes и за ужас на родителите си напуска университета, за да се концентрира изцяло върху музиката.

Първият пробив идва година по-късно, когато по обява се сформира групата Chelseа, в която са Gene October, John Towe (барабани) и Tony James (бас), а William става китарист и сменя името си на "Billy Idol". Всъщност идеята му идва от фраза, която негов учител употребявал за него "William is idle" ("Уилям е безучстен"). Той само променя спелинга, за да се получи игра на думи ("idle" и "idol" се произнасят по един и същи начин).

Същата година Idol, John Towe и Tony James сформират нова група, която наричат по името на книгата "Поколението Х" - "Generation X", от 1965 - нещо като обзор и серия от интервюта с тийнейджъри, представители на субкултурното течение Mod. Idol обаче решава да потърси китарист за групата си, за да може да се концентрира върху позицията си на вокал. Случайно попада на Bob "Derwood" Andrews, който запълва търсената позиция, а след като John Towe е изхвърлен от груата и е заместен с Mark Laff, се оформя и окончателният състав, макар с времето той да претърпява нееднократни промени. Пънк ерата обаче минава бързо и групата не оцелява след промяната, която новонастъпващият "New Wave" носи със себе си. Дори по-старите пънкари са принудени да представят нещата си под етикета "New Wave" на пазара, за да получат изобщо възможност да чуят нещата си по радиото.

В опит за ново начало Idol решава да атакува Ню Йорк. Там мениджърът Bill Aucoin му представя Steve Stevens - китарист, който след неуспешен опит да запише албум, решава да напусне бандата, в която свири и като последен шанс е посъветван от Aucoin да помисли за нова група, при това конкретно с Billy Idol. Двамата се запознават, откриват, че са на една вълна и започват бързо да пишат материал за цял албум. Той излиза през 1982 и носи името на Billy Idol. Трудните и ограничаващи условия за допускане до радиоефира се променят, малко или много, с навлизането на сцената на MTV. С помощта на модерния телевизионен канал Idol се превръща в разпознаваема навсякъде звезда, особено след като излизат клиповете му към "White Wedding" и "Dancing with Myself".

Вторият албум на Idol, Rebel Yell (1983), е впечатляващ успех и утвърждава статуса му на суперзвезда в САЩ и Канада, с хитове като "Eyes Without a Face", "Flesh For Fantasy" и самият "Rebel Yell"; благодарение на него идва и европейската популярност на Idol, включително в родната му Англия. Самото име на албума хрумва на изпълнителя от едноименната марка уиски, което присъствало на купон, на който той присъствал, заедно с момчетата от Rolling Stones.

Whiplash Smile (1986) връща Idol обратно в класациите, но води и до края на сътрудничеството им със Steve Stevens, който получава неустоимо предложение за собствен звукозаписен договор с Warner Brothers.

Проблемите с алкохола и наркотиците не подминават и Billy Idol, чиято нарастваща популярност само допринася за задълбчаването им. В опита си да се пребори със зависимостите си, той се мести от Ню Йорк в Лос Анджелис. Това обаче не само, че не постига търсения ефект, а му дава достъп и до нощния холивудски живот, и всички съблазни, които вървят с него. С времето ситуацията се влошава, особено, когато Idol открива Тайланд като поредната си хедонистична дестинация.

През 1990 изпълнителят попада в мотоциклетна катастрофа по пътя към студиото, където записва албума си, която почти му струва крака. Новият албум обаче, Charmed Life (1990), трябвало да излезе, както и видеоклипа към сингъла в него, "Cradle of Love". Именно затова се налага Billy да бъде сниман само от кръста нагоре, докато в останалото време тече действието на самия клип. Закачливият сюжет, в който красиво момиче агресивно се опитва да съблазни скромен и срамежлив бизнесмен, става страхотен хит и получава изключително количество излъчвания по MTV.

Средата на 90-те донася на Idol още повече проблеми с наркотиците, до степен да го накарат наистина да се постарае, ако не да се отърве от порочния навик, поне да го постави под контрол. През 1994 той и Steve Stevens създават песента "Speed" ("Скорост"), като част от саундтрака към едноименния филм. Сътрудничеството на музикантите обаче остава само до тази песен, макар няколко години по-късно да се събират отново, за съвместно турне и епизод от "Behind the Music" на VH1. Idol попада в контакт със седмото изкуство още веднъж - през 1998 играе самия себе си във филма "Сватбеният певец" ("Wedding singer").

През 2005 излиза Devil's Playground, първият нов албум на изпълнителя от 12 години, при това, записан заедно, от всички членове на бандата, а не от всеки по отделно.

През февруари 2008 Steve Stevens разказа в интервю, че предстои Idol да издаде нов албум с Greatest Hits в следващите няколко месеца, преди турнето му, планирано за месец юни и записите на следващия му албум.