Genesis
Поредното музикално чедо на Англия е формирано през 1967 и с над 150-те си милиона продадени албума, Genesis са сред 30-те най-добре продавани изпълнители на всички времена. Успехът на групата е толкова цялостен, че всъщност всички, kоито са били или все още са членове на Genesis - Peter Gabriel, Mike Rutherford, Tony Banks, Steve Hackett, Ray Wilson и Phil Collins - постигат забележителни позиции и като солови изпълнители.
Историята започва, когато през 1967 Peter Gabriel и Tony Banks сформират ученическата банда Garden Wall, а по-късно и Anon, в чийто състав влизат Peter Gabriel (вокали), Anthony Phillips (китара), Tony Banks (клавишни), Mike Rutherford (бас) и Chris Stewart (ударни). През 1969, вече под името Genesis, момчетата записват първия си албум, From Genesis to Revelation, след като биват забелязани от Jonathan King (възпитаник на същото училище), който по това време е автор на песни и звукозаписен продуцент на хита "Everyone's Gone to the Moon". Именно King прекръщава бандата на Genesis, заради позитивното и новаторско послание на името. Албумът, както и част от последвалите записи на групата, е силно повлиян от поп звученето на Bee Gees - ена от любимите групи на King, а също и от Beatles. Макар да е търговски неуспех, албумът не обезкуражава King и той настойчиво съветва момчетата да продължат музикалните си опити.
Промените в състава започват още тогава - Stewart напуска преди албумът да е дори довършен и е заменен от John Silver, а той, на свой ред - от John Mayhew. Gabriel дори предлага работа на Roger Taylor, който в последствие ще влезе в музикалната история с Queen. Здравословни проблеми и непрестанна сценична треска стават причина през 1970 да ги напусне и Phillips. Напускането му е шок за Banks и Rutherford, и ги оставя в дълбоки съмнения дали изобщо си струва да продължават. Все пак, след като Phil Collins идва на мястото на Mayhew и е нает китаристът Steve Hackett, момчетата продължават дейността си.
Следват Nursery Cryme (1971), който съдържа първия вокален опит на Collins - във "For Absent Friends"; Foxtrot (1972), преценяван от критиката като "най-завършената работа на групата", Selling England by the Pound (1973) и двойният концептуален албум The Lamb Lies Down on Broadway (1974). По време на изключително успешното турне за промотирането на албума, Genesis използват за първи път лазери и други светлинни ефекти. Успехите обаче не стигат, за да се потуши възникналото творческо напрежение и в резултат на комплексни фактори, Gabriel обявява решението си да напусне групата.
Този път това не е такъв шок за момчетата и усилията им се съсредоточават в намирането на негов заместник. На прослушването минават Phil Lynott, Les Gray ( от Mud), Peter Frampton и David Cassidy. През цялото време Collins се грижи както да подкрепи кандидатите с бек-вокали, така и да съветва и насочва по-перспективните от тях. Единственото, до което води това прослушване е, че Collins е избран от групата за вокал на следващия албум, A Trick of the Tail (1976), който освен, че спечелва топъл прием от критиката, бие по продажби всичко, което бандата е издавала до този момент.
Годините до края на 70-те са изпълнени с промени за групата, включително оставането им във формат на трио, след като и Hackett напуска групата. Самият Collins се опитва по това време да спаси разпадащият се брак - нещо, в което не успява, но опитът води до период на "отпуска" за групата, докато нещата отново се върнат по местата си. Когато се събират отново в студио, за да запишат Duke (1980), става очевидно колко се е променил саудът на групата - от прогресив рока през 70-те до властващата повсеместно поп ера на 80-те.
Най-продаваният албум на групата обаче си остава Invisible Touch (1986), когато е и пикът на популярността на Collins като солов изпълнител. От него излизат синглите "Throwing It All Away", "In Too Deep", "Tonight, Tonight, Tonight", "Land of Confusion" и "Invisible Touch". Минават обаче още 5 години без никаква нова продукция и едва през 1991 групата най-сетне издава We Can't Dance. Той се оказва и последният студиен албум на Collins с групата, но отново успява д остави в историята невероятно успешни сингли - "Jesus He Knows Me", "I Can't Dance", "No Son of Mine", "Hold on My Heart", "Tell Me Why" и "Never a Time".