Здравей, Dave, как си, къде те откривам?
В Копенхаген съм днес.

Надявам се и времето, и настроението ти да са добри?
Настроението ми е отлично, обаче времето е ужасно. Всичко е наред обаче, аз се чувствам добре.

Е, едно от две не е лошо. Нека започна с един много основен въпрос. Какъв сетлист можем да очакваме от Megadeth на Sofia Rocks този юни? Колко можеш да ми разкриеш?
Ами... смятаме да изсвирим повечето - или всичко - от Rust In Peace. Казвам "повечето", защото понякога, в зависимост колко е дълъг сетлистът ни, предпочитаме да изсвирим този албум, защото смятам, че феновете много се вълнуват да чуят именно това, особено с мен обратно в групата от тази година. Това явно е любимият албум на феновете. Но в същото време, разбира се, имаме и новия Endgame, така че вероятно ще има една-две песни и от него. И накрая, има някои песни от миналото ни, за които подозирам, че феновете ни биха ни застреляли, ако не изсвирим. Така че имаме много песни, между които да избираме и е чудесно това да ни е проблемът.

А чувал ли си някога българска група, от който и да е стил?
Доколкото мога да си спомня в този момент - не, не мога да се сетя за никоя.

Е, ще чуеш, и то на самия фестивал. Всъщност, свиренето на такива мащабни прояви е нещо обичайно за Megadeth, но как би обяснил това изживяване на някой, комуто това никога няма да се случи? Трудно ли е да не се главозамаеш, след като видиш как десетки хиляди хора те обожават?
Знаеш ли, тази ситуация има две страни. Едната е чисто изпълнителската. Когато си свикнал с по-малки места, на които да правиш концертите си, излезеш ли на голяма сцена, се налага да преувеличаваш всяко движение, много повече от обикновено. Просто защото сега най-отдалечените хора не са на 15 метра от теб, а на 150, или дори 300 метра. И трябва да преувеличиш и подсилиш всяко движение, за да могат и те да видят нещо. Но това си е част от това да свириш на голяма сцена. Но в общия случай ние излизаме на която и да е сцена - била тя малко клубно шоу или Sonisphere - и се отнасяме към това по абсолютно един и същ начин. Пеем същите песни, същата музика, макар, разбира се, на голяма сцена да имаме по-големи възможности от промоционална гледна точка. Що се отнася до вълнението на феновете - страхотно е да има толкова много хора, дошли да те слушат, но да ти кажа честно - понякога всичко ми е като маслена картина пред очите. Защото хората са толкова далече, че сякаш се взираш в бездна.

Иска ми се да те върна малко назад във времето. Dave Mustein е друг човек сега, но в миналото помежду ви имаше доста търкания. Какво те накара да се върнеш в Megadeth, какво те привлече обратно?
Знаеш ли, от определена гледна точка, с Dave сме партньори в работата и сме израснали заедно, били сме почти братя в голяма част от живота си, от младежи до млади мъже, та чак сега, до средната ни възраст. И е неизбежно да има несъгласия, всеки да иска да може да прави нещо свое си, докато едновременно с това се опитва да поддържа присъствието си в групата, и понякога се стига до такива моменти. Всъщност, Dave и аз никога не бяхме имали наистина сериозни разногласия до самия край, когато всъщност се разпадна и групата, през 2002. Но, както става с всяко друго нещо, точно като при истинските братя, можете да се карате, но после можете да се прегърнете, да си простите и да се сдобрите. Точно това стана с нас. Всъщност, то започна преди няколко години, когато се срещнахме и си казахме "О, дай да оставим това в миналото". И времето, което прекарахме далеч един от друг, ни позволи всеки да прави своите си неща - това също ни беше от голяма полза. Така, вместо да се състезаваме за старшинство в една и съща група, всеки от нас получи шанса да свири с други музиканти, да прави други неща. А това е добро - добро е и от човешка, и от артистична гледна точка - да имаш свободата да правиш неща с други хора.

Е, завръщането ти струваше ли си? Щастлив ли си с нещата такива, каквито са сега?
О, да, наистина! Аз не бих се и върнал, ако не беше най-добрият момент за това, повярвай ми. През годините си бяхме говорили за това на няколко пъти, но все не беше правилният момент. Аз бях зает, имах други неща на главата, вече бях поел ангажимент към други проекти, в които участвах. Но знаехме, че това ще се случи. В сърцето си нямах съмнение, че един ден ще бъдем заедно отново. Но това е нещо, което трябва да се случи само тогава, когато е еднакво добро за всички. И този момент, февруари 2010, когато всичко се събра накуп, беше просто идеалното време - с юбилея на Rust In Peace, с Голямата четворка, с турнето American Carnagе, всичко дойде на мястото си. Върза се с дейността на Megadeth, а и от моя лична и професионална гледна точка, нещата, които правех, се ориентираха към завършека си и това беше само още един знак, че "Хей, май е време отново да се съберем с Dave". Ето защо, когато Shawn се свърза с мен и започна да ми говори да се съберем отново, нещата се съчетаха и си съвпаднаха идеално.

Спомена Голямата четворка. Как би я сравнил такава, каквато беше през 80-те и сега? Сега ли е най-доброто време да видим мечтания отбор най-сетне заедно на една сцена?
Мисля, че да. Искам да кажа, ние можехме да направим това и през 90-те, и пак щеше да е яко, но сега всички сме на различен етап от живота и кариерата си. През 80-те и 90-те всички все още се борехме със зъби и нокти да станем номер 1, разбираш ли? Сега, толкова години по-късно, гледаме назад в ретроспекция и осъзнаваме, че всяка от групите ни, колкото и да идваме от един и същи жанр, е толкова съвършено различна от другите. И мисля, че точно сега можем да се качим на една и съща сцена и да изсвирим своето си, без да трябва да се състезаваме помежду си. Напротив, всеки да излезе абсолютно самоуверено, знаейки, че феновете искат да видят именно как ние правим своите неща. Те не искат да видят Slayer да се опитват да са Megadeth, или пък Megadeth да имитират Metallica. Можем просто да излезем на сцената и просто да бъдем себе си - и да сме честни в онова, което правим. Защото феновете обичат всеки от нас, защото сме себе си.

Като един от основателите на Megadeth, в ретроспекция, от сегашна гледна точка - ако можеше да се върнеш назад във времето, би ли да промениш нещо?
Знаеш ли, това, което винаги повтарям на Dave e, че ми се иска да не бяхме се забърквали в тези правни спорове с него; но дори и това е нещо, което не мога да променя. А вероятно и не бих, защото сигурно това е едно от онези неща, през които човек трябва да мине. И понякога, когато тези препятствия са отминали, ти остава житейският опит и урокът, който си научил от тях. Така че - дали бих променил нещо? Категорично не. Защото всичко, което се е случило, добро или лошо, се е напаснало идеално така, че да ни даде житейският опит, който да ни превърне в хората, които сме сега. Ако не бяхме минали през всичко това, всичко през 80-те, 90-те и дори по-скорошните ни юридически спорове, нямаше да можем да стоим заедно на сцената днес и да можем да се гледаме в очите с усмивка, разбираш ли? Човек трябва да може да е искрен и да каже "Човече, минахме през какво ли не заедно. И фактът, че оцеляхме, за да можем да разказваме сега, че преминахме от другата страна като победители - ето ти най-голямото свидетелство". Да ти кажа, според мен, дори ни ползват за назидание от другите банди, когато минават през такива етапи. Казват си "Пич, щом Dave и Dave могат да си съберат умовете и да оправят нещата помежду си, значи всеки може".

Много философско заключение! И като говорим за философия, ти си споменавал, че религията има важна роля в живота ти. Как се справяш с различните, а понякога и противиположни тенденции между духовните наставления и рок енд рол начина на живот, особено на турне?
Ами преди 20 години спрях пиенето и алкохола, и това беше крайъгълен камък в живота ми. В интерес на истината, това се случи точно преди да запишем Rust in Peace. Турнето почна през март тази година и това беше с почти абсолютна точност 20-та годишнина от датата, на която се отказах от стария си начин на живот. Аз съм израстнал... може би не точно в религиозно семейство, но просто в добро и стабилно семейство. Родителите ми много ме подкрепяха, семейството ми беше много здраво и солидно. Не съм имал някакви фанатични религиозни преживявания - нито като дете, нито като възрастен, но осъзнах - и вероятно това е, защото сега самият аз съм родител, а също така и на средна възраст, а не някое хлапе, което още не е наясно със себе си - осъзнах, че когато пораснеш, не винаги знаеш кое ще сработи, но вече знаеш кое със сигурност няма да сработи.

И си много прав! И за да завършим темата с тегленето на чертата и равносметките, коя нова група мислиш, че има пламенното отношение на ранните Megadeth? Всъщност, има ли съвременна група, която да има същия заряд?
Ами има доста групи, които се появиха в последните години, например в метъла Lamb of God със сигурност са едни от най-свирепите, за които се сещам; ако става въпрос просто за бруталност на музицирането, се сещам за DragonForce, които са абсолютни шампиони, когато става въпрос за свиренето на китара. И мисля, че това кара хората отново да се развълнуват от възможността да слушат групи, които умеят да правят това. По-младото поколение, което идва след нас, те посочват Megadeth, Metallica, Slayer като техни главни влияния, но е готино да видиш, че правят нещо свое, уникално, а не се опитват да звучт като Megadeth. Може ние да сме ги вдъхновили, но това им е послужило за основа на собствените им уникални неща. И това е единственият начин да оцелее музиката - ако хората създават свои неща и новаторстват, а не само да пресъздават вече съществуващото. Виж, ние и сами можем да излезем и да бъдем Megadeth, няма нужда някой друг да го прави, това е нашата работа! Нужни са ни хора, които са вдъхновени от нас, но които ще добавят и нещо от себе си и ще създадат собствената си продукция.

За съжаление, напоследък тежката музика претърпя много загуби - Dio, Peter Steele, Paul Gray, дори басистът на Pretty Boy Floyd. Heaven & Hell трябваше да свирят на Sonisphere на една сцена с вас, можеш ли да ми разкажеш някой скъп спомен, които имаш от Dio?
Ronniе беше такъв джентълмен! Абсолютно всички сме му фенове - на музиката му, на гласа му, като изпълнител беше толкова завладяващ и уникален! Едно от най-трудните неща за всеки изпълнител е да бъде толкова уникален, че в мига, в който го чуеш, да знаеш кой е. Винаги ме е възхищавало това у него и като цяло в оригиналните артисти. Но над всичко, повече дори от неичерпаемата му креативност, на която всички се възхищавахме, стои това, че той беше един от най-милите хора, един от най-истинските джентълмени в нашия бизнес. Особено пък за вокал! Това не са качества, с които можеш да характеризираш повечето вокалисти, защото те често са несигурни, вечно изискват цялото внимание да е върху тях, а Ronnie беше човекът, който знаеше как да е лидер на групата. Макар да е бил фронтмен в Rainbow, а после в Black Sabbath, неговата собствена Dio, междувременно се превърна във фантастичен групов лидер, не просто във фронтмен.

юни 2010
Александра Костова