Здравей, Дъсти е. Как си?
Здравей, Дъсти. Поздрави от България. Добре съм. А ти?
Добре. Благодаря. Нямам търпение да дойдем.
И ние нямаме търпение да ви видим! Не знам откъде да започна. Имам 15 минути, в които да събера 40 години история и музика. Ще започна от началото. Вече 40 години сте заедно. Дори браковете в приказките не винаги издържат толкова. Как успяхте да запазите групата си?
Трудно е да се каже, не е само едно нещо. Да, мина много време много неща минаха и си заминаха, а ние все още сме заедно. Една причина е музиката - много обичаме да свирим заедно. Дори не сме и помисляли да се разделим. Никога не е ставало дума.
Значи тримата сте първи приятели?
Мисля, че сме повече от първи приятели. Повечето неща, които са се случили на един, са се случили и на другите двама, така че се разбираме напълно.
Сякаш имате кармична връзка.
Трудно е да се обясни. Може би е защото фамилията на Франк значи "брада", а ние имаме бради. Но бяхме заедно и преди да си пуснем бради.
Надявам се, дори да решите да ги обръснете, тримата да останете заедно.
Да. Но не мисля, че това някога ще стане.
Вие сте известни с текстовете си, които винаги съдържат многозначителни намеци и много хумор. Същото е и с клиповете. Но блусът често се свързва с по-тъжен и драматичен тон. Не се ли изкушихте да поемете по този път?
Не мисля, че е така. Да, част от блуса е по-меланхоличен, но ако го послушаш, ще откриеш доста хумор. Зависи какво слушаш. Блусът беше основата на рок енд рола и затова е толкова хубав. Има много хумор и многозначия и с това сме израснали.
Като говорим за израстване, вие сте от Тексас. Как така насочихте рока си към блуса, вместо към кънтрито?
Ами в Тексас слушаме много неща. Блус, кънтри, рок енд рол... Не знам, аз винаги съм си падал по рок енд рола. Но както казах, всички сме повлияни от блуса и блус рока и това ни е подействало преди кънтрито.
Говорим за пиперливи текстове, но въпреки тях, около вас никога не е имало скандал. Да не би да сте имунизирани срещу развратния стил на звездите и на рок енд рола?
Не знам дали просто имаме късмет, или сме много умни, или просто се оправяме с нещата. Много неща са станали за 40 години. Скандали и други такива се появяват и си заминават, но ние си продължаваме напред.
Най-добрата посока.
Да, аз натам гледам.
От 2003-та сте в Залата на славата на рок енд рола и много хора се влияят музикално и се вдъхновяват от вас. Има ли награда или признание, което още не сте получили?
Ами не съм сигурен. Както казах, обичаме да свирим и да се виждаме с хората. Тяхното признание е най-важното.
Значи не се стремите към награди?
Да, голяма чест е да сме в Залата на славата и да получаваме подобни награди, но истинската ни награда се случва на концерта.
Казах, че много хора се влияят музикално от вас. Но от кого се вдъхновихте вие? Цялата група, а й членовете поотделно?
Боже, толкова са много. Всички от ранния блус, като се върнем чак до Elvis, Little Richard, Rolling Stones, Beatles, Cream... Много са. Всичко ми е повлияло. Всякакъв вид музика. Ако не си запушваш ушите и не затваряш съзнанието си, попиваш много неща. Те ще се преработят през черния дроб на групата, каквото и да е това, и ще излезе твоят стил. Това прави една група.
Спомена Rolling Stones, а знам и че сте били подгряващи за Джанис Джоплин. Разажи ми за нея.
И тя беше тексаско момиче. Имахме възможността да свирим с нея и тя наистина беше много емоционална и открита. Концертите с нея бяха много забавни. Двамата с Джими Хендрикс бяха близки. Много се радваме, когато имаме възможност да свирим с някой като нея, или Rolling Stones. Винаги е чест.
Понеже сам го спомена - в началото ти и Бил сте започнали да си пускате прочутите бради без да знаете, че и другият го прави, и без да сте се видели. Когато се видяхте, веднага ли усетихте, че това ще е нещо голямо, или с времето се превърнаха във ваша запазена марка и решихте да ги запазите?
Всъщност, беше случайно. Когато се видяхме, аз казах, че няма да си бръсна своята, той каза същото и просто така си остана. Така те пораснаха, а и ние също.
Да видим кой ще издържи по-дълго без бръснене!
Положението е като със Самсон и косата му. А и от толкова време съм с нея, че не знам как ще изглеждам. И не искам да узнавам!
Още ли е забавно? Нямам предвид брадите, а музиката. Още ли ви е приятно да го правите, или след толкова години рутината е по-осезаема?
Разбира се, че ни е приятно. Това е най-важното. Ако не ни харесваше, нямаше да го правим. И всичко, което правим, е свързано с музиката. Затова и искаме да свирим пред вас.
Задава се нов албум. Можеш ли да ми кажеш нещо за него?
Все още работим по него. Не искам да говоря много, защото може да има промени. Когато свършим с турнето, пак ще работим по него. Ще чуете, когато излезе и веднага ще ни познаете.
Разкажи ми за творческия ви процес. Всички ли участвате, пречи ли ви творческото его, или е процес на равнопоставено участие за всички?
Всеки прави, каквото трябва. Ако се появи идея, било то за музика, или за текст, се предлага. Ако някой представи готова песен, също няма проблеми. Сами усещаме дали песента подхожда на групата. Така работим. Преглеждаме много материал, преди да решим какво да влезе в албума.
Каза, че не сте и помисляли да се разделяте. Но ако освен в ZZ Top имаше възможност да свириш в друга група, коя би избрал?
Еха...
Която и да е.
Това е труден избор. Наистина, не избягвам въпроса, просто има толкова много добри музиканти. С удоволствие бих свирил с всички. Стига Били и Франк да са с мен на сцената.
Значи трябва да сте заедно?
Да.
Ето това са приятели!
При нас е така.
Хора с чувство за хумор като вашето, са попадали в много комични ситуации. Кажи ми някой запомнящ се смешен момент от турне, заснемане на клипове или от студиото... Някой анекдот, който си запомнил.
Има много такива. Например първия път, когато снимахме клип, нямахме представа какво трябва да се прави. Обикновено ни се получава най-добре, когато не знаем какво правим. Всички неща, които включваме в клиповете, са плод на скуката. Ние не сме актьори. Мотаем се там и когато ни доскучае, правим разни неща. Така дойде идеята за кола и момичета в клипа - целта беше ние да се забавляваме.
И после тези неща, породени от скуката, стават класики, а всеки започва да ги повтаря, и да ви пита как са ви хрумнали!
Зависи. Много различни неща са. Например когато минава колата и правим онова замахване с ръцете, снимахме няколко дубъла на минаващата кола и Франк каза "Хайде да сочим колата" и просто стана. Сега хората ни правят този жест и по летищата. Както казах, когато не е нарочно, става по-добре.
Каквото ви идва отвътре.
Точно.
Ако можех да попитам за една песен, щеше да е "Legs". За чии крака се пее в нея? Спомняш ли си?
Ами разбира се...
Нямам предвид актрисата от клипа, а вдъхновението.
Ами това е песен за всички жени по света. Това е идеята й. Не е за някой определен човек.
Това беше истински южняшки, джентълменски, тексаски отговор. Благодаря ти от името на всички жени! Ако зависеше от теб да събереш най-великата супергрупа, кого би избрал? Без значение живи или не. Който и да е.
Боже... Това е...
Само намирам как да ти усложнявам живота.
Да... Не знам. Ще се получи много голяма група, в която да мога да събера всички. Ще има хора, които вече не са сред нас. Не знам. Хора от Cream, Beatles, Stones, Led Zeppelin, дори Tupac Shakur и някои реге групи, които харесвам. Сигурно звучи смешно, но са толкова много. Ще събера някой оркестър от 200 души. А само петима ще могат да свирят едновременно.
Много ти благодаря. Нямам търпение да ви видя!
Ние също. До скоро!
октомври 2009
Александра Костова
