Ти си най-отскоро в групата. Какво е усещането?
Невероятно е. това ми е една от най-любимите групи, изобщо, на всички времена, а сега свиря в нея - невероятно е. Наистина, защото свиря с трима от най-невероятните рок музиканти, съществували изобщо.
Не е ли страшно понякога?
Не, вдъхновяващо е!
С всичките тези очаквания, които хората струпват върху теб?
Да, наистина е вдъхновяващо. Просто съм възхитен от това, че мога да свиря с тях. Това не ме плаши, а ме вълнува страхотно - когато сме заедно на сцената е нещо уникално.
Каза, че Thin Lizzy една от най-любимите ти групи. Кои са останалите?
Уха, ами толкова са много - Beatles, Zeppelin... Боже, Rush, Boston, Kansas, Foreigner, Journey - като цяло всички добри стари американски групи. Van Halen са ми много любими. Искам да кажа, имам толкова много любими групи! Yes... много са.
Ако някой ден решиш да напуснеш групата, можеш да дойдеш да разботиш в нашето радио, това е музиката, която пускаме и ние.
Наистина ли? Това е фантастично.
Така че мога да кажа, че и аз работя това, което мечтая.
Това е супер!
Какво те оформи като китарист?
Главните ми влияния бяха от Geddy Lee от Rush, Paul McCartney от Beatles, John Entwistle от The Who... Практически аз съм се научил да свиря на китара, докато съм слушал тях. Слушах стила им, техниката им и ги заучавах директно. Е, разбира се, винаги се стремиш да надобрееш като музикант, не казвам, че вече знам всичко, в никой случай. Никога не можеш да знаеш всичко, да бъдеш перфектен...
И слава Богу! Така имаш към какво да гледаш напред.
Абсолютно!
Ако не бяха Thin Lizzy, в коя друга група щеше да свириш, която и да е, въображаемо, без значение дали все още функционира, или не?
Боже, знам ли, това е труден въпрос. Аз съм голям фен на Rush, така че... най-вероятно щяха да са те. Обичам ги, страхотни са. Но пък аз обичам толкова много групи... обичам музиката като цяло, всъщност. Дори не само рок, обичам класическата музика и джаза, също; фънк, реге - нали разбираш, всичко - обичам хубавата музика, без значение от стила й.
Е, ако беше студиен музикант, можеше да свириш с всички.
Вярно, това му е хубавото да си студиен музикант, работиш с различни хора. Знаеш ли, аз все още подработвам като студиен музикант.
Мога да разбера защо.
Да, правих първия албум на Evanessence.
Наистина ли?
Да, на баса чуваш мен.
Страхотно, ето защо стана толкова добър албум.
Да ти кажа, определено това имаше значение. Барабанистът и аз свърпихме много добра работа по този албум. И ако се заслушаш по-внимателно в ритъм секциите, в баса и барабаните, ще чуеш, че се е получило нещо много готино.
Забелязал си, сигурна съм, че музикалната индустрия все повече се превръща в сборище на имиджмейкъри и списъци с изисквания и ограничения от лейбълите - къде отиде духът на рока?
Мисля, че все още е жив, знаеш ли. Мисля, че го има все още у много различни групи - има много добри банди, чувала ли си за Coheed and Cambria?
Не.
Фантастична група са, да. Страхотни са, американци, нещо като прогресив и хард рок. Има едни други американци от Чикаго, Rise Against, които са фантастични, нещо като пънк, но миксиран с прогресив рок, и много силни политически ангажирани текстове. Да все още има групи, които пазят есенцията на рока.
А ти, като музикант, колко далече би отишъл в компромисите, които ти се налага да правиш?
Знаеш ли в кое е проблема - медиите в Америка не позволяват на наистина силните музиканти да се озоват на първите страници на вестниците и списанията, когато става дума за развитието на музикалната сцена. Точно както ти каза, всичко е толкова имиджово ориентирано, нямаш никакъв контрол.
Да, защото изглежда така, сякаш който е готов на най-много компромиси, той получава публичността. А спрямо другите сякаш е наказателна мярка, димна завеса. И няма значение, че си толкова добър - хората не могат да те чуят и не знаят за теб.
И е много странно, знаеш ли.
Какво може да се направи? Има ли нещо, изобщо?
Мисля, че... Това е много добър въпрос, да знаеш. Има много добри групи, които сами се промотират. И с технологии като интернет...
... и малки, независими лейбъли. Да, това също. Има си начини да те забележат.
Кое е любимото ти парче на Тин Лизи?
Боже, толкова са много.
Да кажем някое, което моежш да слушаш, без да спреш, 3 часа, например.
"Do What You Want To" - това е една от любимите ми песни. Но честно? "Boys Are Back In Town" ми е една от най-любимите песни на Thin Lizzy на всички времена. Напомня ми толкова много неща.
Много е жива.
Оо, всичко в нея е страхотно, баса, китарата, текстът.
Това щях да те питам - ти си китарист...
Басист. Свиря малко на китара, но не е както John (Sykes, бел. авт.).
Най-вероятно никой не свири като John.
Той ми е абсолютно любимият китарист.
Вярно?
John? Да, абсолютно.
Почвам да ти завиждам и това, при положение, че самата аз обожавам работата си. А колко важен е текстът за музиката? Много музиканти правят само инструментали.
О, как така, та думите са това, което се предполага, че песента трябва да изрази! Адски са важни, за всяка песен.
Задължена съм ти за тези думи, аз самата съм маниак на текстовете.
И аз много ги обичам.
Благодаря!
октомври 2008
Александра Костова
