Ало!
Ало! Jim Kerr?
Да той е!
Здравейте! Аз съм Евелина от Радио Star FM.
Удоволствие е да се чуем!
Как си?
Много добре, благодаря.
Малко се притесних за теб. Преди 10 минути звъннах и рецепционистката ми каза, че си се почуствал зле вчера. Надявах се само да си OK за концерта?
Много си мила! Не, не е кой знае какво. Миналата седмица прекарах тежък грип, като цяло отшумява, но не толкова бързо, колкото ми се иска. Така че вчера помолих от хотела да повикат доктор, за да съм сигурен, че ще съм на 100% за концерта. Но нищо наистина сериозно.
Добре, нека започнем оттук. Мисля, че да си на турне е много трудно, защото не можеш да си позволиш дори да боледуваш. В смисъл, че по всяко едно време и във всяко едно състояниe трябва да си готов да бъдеш на сцената.
Точно така! През годините имах късмет. Никога не ни се е налагало да отменяме концерт и не бихме искали, разбира се. Но си права, например разболяваш се от нещо толкова просто като грипа - няма какво да направиш. Докторът казва: „Прекарай 4 дни в леглото."А ти не можеш да направиш това, ако имаш концерт. Само не ме разбирай погрешно, не се оплаквам - живея чудесен живот.
А какво те вдига на крака, когато не си във форма?
Ами просто забравяш за болестта. Правиш го заради феновете, заради музиката и даваш 100% . Просто защото не можеш повече.
Но когато се качите на сцената и усетите енергията, вероятно се чуствате много, много по-добре?
Абсолютно вярно е, че когато си на сцената, има една обща енергия, която ти дава криле.
Добре, нека да започнем със Simple Minds. Заедно сте много години - по моя сметка около 30?
Най-малко!
Страхотно! Как се чустваш?
Ако правиш нещо 30 години, то се превръща в повече от банда или кариера. Това е нашият живот. И ако преди 30 години ние си мислехме, че е само мечта, сега се оказва, че спечелихме адски много, водейки този живот. Това е, което искахме да бъдем - беше прекрасно пътуване.
Имало ли е моменти, в които това е било само занаят?
Не, никога не съм го чуствал като обикновена работа. Вярно е, че понякога има и спадове. Понякога се двоумиш, имаш проблеми. Ако се занимаваш с нещо 30 години, каквото и да е то - бизнес, работа - от време на време имаш проблеми. Не винаги нещата се получват. Това сме ние - свирим и в лоши, и в добри времена. И всичко това е част от пътешествието.
Исках да питам дали според теб има разлика в рок слушателите в Щатите и Англия, защото "Don't You Forget Аbout Me" беше много успешен в почти всички eвропейски чартове и, разбира се, успешен в Щатите, но не чак толкова. Според вас има ли разлика между рок феновете там и тук?
Случаят с Америка е такъв, че през 60-те, 70-те и 80-те имаше радио за едва ли не всеки вид музика: рок, рап, поп, денс, т.н. И ако работиш много, и извървиш целия път, можеш и да стигнеш до там и да произведеш точен тип звук, за да паснеш на дадено радио. Случаят с "Don't You Forget Аbout Me" беше повече късмет и то не само, защото съвпадна с радио формата, но и съвпадна с раждането на MTV и това помогна много.
Вярно ли е, че първо сте предложили тази песен на Billy Idol?
Продължавам да чувам различни неща, но Brian Ferry каза, че не е така. Billy наистина направи кавър. Аз не мисля, че песента му е била предлагана. Все пак, Ferry е голям приятел с Billy и ако той му я е бил предложил, съм сигурен, че Billy щеше да го направи.
През 80-те на Острова имаше три музикални групи - Simple Мinds, U2 и Big Country с много общ китарен звук. Това беше ли проблем за вас?
Да. Наистина беше така. Мисля, че този, който за пръв път докара този звук, беше Stew от Big Country. Мисля че Edge от U2 беше вдъхоновен от Stew. Мисля даже, че по-важно е това, че всички ние - банди като U2, Big Country, Simple Minds, Depeche Mode, т.н. - слушахме една и съща музика. И не ме изненадва, че имахме същите генетични особености като групи.
Каква музика слушахте по това време?
Пораснахме с David Bowie. Хората говореха много и за Patty Smith, Lou Reed, както казах Roxy Music и други, но ние също харесвахме и тежките банди: обичахме The Who - просто ги обичахме. Това са само част от тези, които слушахме и за които се сещам сега.
Оставяхте ни с впечатлението, че винаги сте били бунтарите, неудобните, винаги сте били срещу правилата. Трудно да се живее по този начин?
Фантастично е! Не е точно като да искаме да разрушим или прекрачим правилата, просто имаме свои. И това е единственият начин, по който знаем да живеем. Най-великото нещо в това, което правя, са хората около мен. Много хора имат мечти, много хора имат идеи, много хора искат да напишат книга, или да направят филм. Проблемът е, че когато си сам и никой не те подкрепя, започваш да си мислиш, че си луд. Когато обаче сте поне двама, вие мислите, че всички други са луди. И правите революция - макар че сте само двама. И да, няма как двама да промените света, но можете да промените вашия свят.
Мисля, че знам какво имаш предвид, защото тук, в радиото, сме малък, но наистина отдаден екип. Ние сме 4-5 човека и се опитваме да заразим колкото се може повече хора с идеята на рока - наистина сме луди по работата си. Мисля че разбирам какво имаш предвид.
Знаеш ли какво, обичам ви. Обичам екипа ви, заради това, което правите, за това, че правите радиото - наистина е много важно. Дори сега, когато пътувам, взимам със себе си подкастове от радиостанции. Радиото е фантастична медия и не е само музика.
И е много честна медия! Работила съм доста време като ТВ водеща и все още предпочитам радиото. Понеже знам, че бързаме, има един въпрос, който исках да те попитам. През 2008 вие бяхте част от концерта, посветен на рождения ден на Nelson Mandela на Уембли. Това някаква форма на протест ли беше, или просто празненство за неговия рожден ден?
За нас прекрасното беше, че това беше едно завършване на един цикъл. Първия път направихме песен за него, преди около 20 години. (Еви: Прекрасна песен!) Беше прекрасна песен, и като се замислиш за разликата между Mandela като затворник и Mandela като човека, който ние познавахме - хората в Африка нямаха елементарни човешки права, дори Margaret Thatcher преди 20 години се държеше с него като с терорист. 20 години по късно той вече не беше затворник, а една от най-известните личности на планетата. Дойде си от затвора без омраза и горчивина, без кръв и отмъщение, и стана прекрасен посланик на мира по света. В момента в Южна Африка хората все още имат много проблеми, но поне имат права. И ето ни нас, 20 години по късно, на стадиона, събрали сме се всички, за да пеем за него и да го поздравим по случай рождения му ден.
Мислиш ли че музиката трябва да застава зад някакви каузи?
Не, не мисля че трябва да прави каквото и да е. Хората правят това, което правят. Специално с музиката, тя може да се изсвири в асансьора, а пък може да бъде използвана и за революция.
Сега и най-смешната част. Като жена ще те питам нещо за футбол. Какво мислиш за мача на Селтик с Арсенал от тазгодишните квалификации за Европейската Шампионска Лига?
Моят син е голям фен на Арсенал, и той се смееше (Еви: Имате проблем вкъщи!) Ами да, но знаеш ли, ние с него имаме и друг проблем. Ясно, той е роден в Лондон и подкрепя Арсенал, но той подкрепя и Англия. Знаеш ли, ако имаш син, пък може и дъщеря, има едно нещо, което можете да правите заедно - да гледате футбол. Ние обаче - не! Ако Англия играе с България, разбира се че ще викам за България. И той ме попита - какво общо има България с теб, а аз му казах: „Всичко!" Но за Селтик, много години имахме играч като Стилиян Петров. Той беше велик.
Знаех си, че ще е най-готината част. Да си говорим за футбол с теб беше много интересно. А сега, има ли някоя интересна история, която нито един журналист не те е питал, а ти винаги си искал да разкажеш?
Ами не, мисля си че това, което съм искал да кажа съм го казал. Знаеш ли, ето нещо интересно. Аз не се интересувам толкова от себе си! Повече ме интересуваш ти, историите на другите хора като цяло. Е разбира се, когато правиш музика, хората искат да знаят всичко за теб и как се прави музиката и така нататък, но не, наистина не се сещам за нищо. Мога да ти кажа едната причина, поради която винаги сме се чуствали толкова близо до България макар, че не сме имали възможността да дойдем. Когато през 1994 работехме в Лос Анджелис, там се запознахме с много българи. Общността беше българска и до днес поддържаме контакти и си комуникираме. И чрез тях винаги сме желали най-доброто на България и един ден, когато ще имаме концерт ще дадем повече от най-доброто за публиката там.
А поддържаш ли контакти с някои от тях?
Да, разбира се!
Те от LA ли са?
Да, но семействата им са от София.
Чудех се дали да те попитам този въпрос. Четях автобиографията на Simon Le Bon и той разказваше за много интересен случай, когато е злоупотребявал доста с кокаин. Имаш ли подобна история и ти?
Ха-ха, трябва да е била доста добра история. Ами не искам да те разочаровам, но ние никога не сме били толкова рон енд рол, толкова екстремни. Мисля си, че когато става въпрос за това, Simon е наистина от Шампионската лига.
Аз ще бъда на концерта (Jim: Ела и ме поздрави, кажи на промоутърите че искам да се срeщна с хората, които все още вярват в радиото!). Благодаря ти, наистина се нуждаех от този разговор като мотивация да продължа напред. Ще бъда близо до сцената. Благодаря много!
Късмет на теб и екипа. Благодаря!
декември 2009
Евелина Павлова
