Започвам направо с въпросите, защото знам, че нямаме много време. Знам, че предстои да излезе Black Clouds & Silver Linings през юни. Името символично ли е? Кои са черните облаци и къде виждате светлината в тунела, което е много актуален въпрос сега?
Ами знаеш ли, Mike, барабанистът ни, влезе един ден и ни сервира това име - написа го на една черна дъска, за да го гледаме всички и да си кажем мнението, да се види дали ни харесва, или не. И след няколко дена гледане на това заглавие, то започна да резонира с нас, започна да придобива смисъл. Не само защото смятахме, че музиката в албума е смесица от по-светли и по-тежки, метъл неща, но и заради времената сега по света, които изглеждат много страшни, но в следващата секунда се случва нещо, което идва като глътка свеж въздух. Така че името е много символично и за музиката, и за времето. Ето защо решихме да го наречем така.
Като си говорим за символика, има определен масонски символизъм в "A Rite of Passage" - това откъде дойде?
Ами, John Petrucci написа текста на тази песен. А той много обича да въвежда много дълбок смисъл в текстовете си. Определено не пише много любовни песни. Мисля, че беше завладян от масонската духовност и искаше да я изследва по-дълбоко, да се потопи в нея, да я изкара като тема, да говори за нея. Изобщо, той харесва да се занимава с такива грандиозни теми - ако си спомняш една песен, която пак той написа, "The Great Debate" - и тогава направо се посвети на проучване на въпроса за стволовите клетки. Така че, понякога той просто избира да задълбае в нещата - ето как се получава така.
Помня, че ти, говорейки за Black Clouds & Silver Linings, беше казал, че с този албум нагазвате доста навътре в готик владенията. А когато чухме "A Rite of Passage", която щедро ни ползволихте да си свалим за 24 часа, там определено има един по-суров и остър звук, но на мен ми се стори повече като класическо метъл звучене от 80-те, комбинирано с прог-елементи. Но както и да го нарече човек - това нова тенденция ли е, която залагате в музикалното си пространство, или тази песен не е представителна извадка? Останалото от албума звучи ли по същия начин?
Ами всъщност останалото... "A Rite of Passage" всъщност има едно по-комерсиално рок звучене - беше много удобно да го издадем като сингъл, защото е малко по-лесен за възприемане, отколкото други, по-типично звучащи неща на Dream Theater. Така че не, не бих казал, че обезателно дава поглед върху това, което се случва с Dream Theater понастоящем - определено е част от това, което сме, стилистично; но е по-комерсиална, по-лесна за възприемане част от музикалното ни пространство.
Но има определено втвърдяване на звученето на Dream Theater - или е само в този сингъл?
Ами по-скоро е истинска смесица от енергии - има някои по-тежки неща, но и по-леки такива. Все пак, това е било винаги в основата на Dream Theater - комбинацията от елементи. Знаеш ли, забавно е, защото имаме различни лагери в публиката си - понякога буквално противопоставящи се - някои, които си падат по наистина тежкия звук, по метъл частта; и друг, който си пада по арт, прогресив частта. И тези лагери невинаги са в съгласие по между си. Някои казват "О, обичам тази песен, този албум, защото е мелодичен"; другите веднага им опонират: "Не, не ми харесва, много ми е мека и мелодична, харесва ми да е по-тежко"...
Е, не можеш да угодиш на всеки...
Определено не можеш - а и в Dream Theater не се и опитваме да го правим. Имаме широк спектър от стилистични влияния - и това е, което изгражда звученето ни. За късмет, добрата страна на всичко това е, че аудиторията ни е изключителен микс от най-различни хора - имаш метъл контингента от една страна, и феновете на по-класическия прогресив, дори хората, за които е интересна ритуалистиката на Dream Theater. Но конкретно този албум мисля, че е наистина добър микс от различните ни стилистични влияния.
Като каза микс, се сетих колко сте известни с великолепните кавъри, които правите. Четох, че ще издадете 6 кавъра, всяка седмица по един, 6 седмици преди датата на издаването на Black Clouds & Silver Linings. Кои ще са тези кавъри, можеш ли да ми кажеш?
О, казаха ми, че не бива да казваме имената на кавърите все още.
Ама на никой от тях?
На никой...
Срамота... ОК, нека те върна малко назад във времето. В средата на 90-те ти имаше възможността за първи път да се присъединиш към Dream Theater. Ти им отказа първия път; после, през 1999, най-сетне склони. Съжалявал ли си някога за това решение? Мислел ли си си какво ли щеше да е, ако се беше събрал с тях първия път?
Ами... да, знаеш ли, забавното тук е, че таймингът за това решение беше май най-добрият възможен, като се има предвид как се получиха нещата. Мисля, че щях наистина да съжалявам, ако бях пропуснал възможността нацяло; но така, както се получи, след като отказах на Dream Theater, ме поканиха от Liquid Tension Experiment. Това, както знаеш, беше проект на Мike, който той комбинира, за да събере супергрупа от най-добрите инструменталисти. Малко е да се каже, че бях поласкан - това беше и отлична възможност за моята собствена кариера, плюс това, че беше и много успешен проект. Така имахме изключителната възможност да работим заедно в Liquid Tension Experiment, което нямаше да се случи, ако бях влязъл в групата. Така че това беше начин да се опознаем, което, според мен, направи взаимоотношенията ни по-стабилни, когато вече можехме да работим заедно като Dream Theater. Така че, в крайна сметка, нещата се развиха много добре и аз съм щастлив от начина, по който това се случи.
Знам, че понастоящем Rod Morgenstein е професор в Berklee College, но това значи ли край с Rudess/Morgenstein Project завинаги?
Ами, знаеш ли, Rod и аз доста напреднахме с работатa по следващия си диск, но проблемът е, че сме толкова заети, толкова неща правим, че на истина е трудно да го довършим. Например, освен албума с Dream Theater, точно довърших и представих соловия си албум. Tака че, за да може да се случва всичко това, графикът изключи някои неща. Но все си мисля, че някой ден ще го довършим.
Стискам палци! Последен въпрос: какво могат да очакват посетителите на феста? Можеш ли да ми кажеш имената на някои от песните, които имате намерение да изсвирите?
Ами не мога да изброя имена, защото това не обичайната ни политика - извинявай за това!
Абе, днес не ми е ден...
Но това, което наистина е много готино е, че Mike, който съставя сетлиста, винаги хвърля много работа по него; не е нещо, което се случва набързо и между другото. Така че ще е наистина добър баланс между нови и стари песни - това мога да ти обещая.
Благодаря ти много, Jordan и доскоро, ще се видим през юли, на Калиакра!
Отлично! Ще се видим тогава!
май 2009
Александра Костова
