Здравей, Jörg. Как си? Надявам се, че не си твърде изморен след предполагам многобройните интервюта днес?
Не, преди теб имах само едно. Доста време пътувах и сега съм си у дома със семейството. Грижа се за бизнеса си, имам малка фирма. Много се радвам, че още има толкова хора, които се интересуват от Stratovarius. Правим го за вас и много ви благодарим за подкрепата.
Аз ти благодаря за възможността да говоря с теб. Скоро ще сте тук, в България. Може ли като за начало да те върна в миналото? Сигурно всеки ви задава този въпрос и аз няма да съм изключението. Stratovarius е група, преживяла големи промени и трудности в последното десетилетие. Как издържахте всичко? Какво ви помогна да останете заедно?
Ами първо, сегашните членове на Stratovarius са заедно от 1995 до 2005, когато Jari беше заменен от Lauri, но после бяхме с Tolkki още две години, така че стават общо 12. 12 години, през които останахме приятели. А приятелството е силно нещо. Обичаме музиката, обичаме групата, имахме някакъв успех заедно. И това, че изведнъж Timo Tolkki реши, че иска да се занимава с друго, не значеше, че аз и другите искаме същото. Мисля, че силата идва от тези трима души - Jens, Timo и аз. Timo Tolkki искаше да напусне групата или дори направо да се разпаднем. Но ние искахме да продължим да свирим. Харесва ни това, с което се занимаваме. Уважаваме се взаимно и знаем, че можеш да си в други групи и затова мисля, че толкова добре се разбираме.
Това е отлична рецепта да продължавате да сте заедно. Ти си в групата от средата на 90-те. Беше ли ти трудно да се впишеш? Или професионализмът ти на дългогодишен студиен барабанист ти помогна?
Мисля, че с начина си на свирене се вписвам идеално в тази група. Мисля, че Timo Tolkki търсеше барабанист, който да свири почти така, както и аз. Това не беше във въпроса ти, но да дойда като немец във финландска група - това вече не беше лесно. Съвсем различна култура е. Не разбирах и дума от разговорите им, ако изобщо разговарят, затова в началото ми беше по-трудно. Jens Johansson е швед и с него ми беше по-лесно, защото шведският е по-близо до немският. Но като група имаме този талант - хора от различни страни да свирят заедно. Оставяме музиката да говори вместо нас. Това беше много хубаво. Две години по-късно вече имах и собствен живот в Хелзинки; имах приятели, беше фантастично. Мисля, че сега вече съм станал наполовина финландец. Страната, природата, хората - всичко е страхотно. Ако знаеш как да се справиш, е страхотно.
Говориш ли фински?
Да. Но с музиката ми беше по-лесно.
Като чужденец, но и член на групата, можеш ли да ми кажеш защо Финландия е толкова свързана с метъла? Има много метъл групи от всички скандинавски страни, но от Финландия сякаш са най-много. Защо е така? Заради културата ли е, заради митологията ли... Защото и Германия има богата митология, но Финландия винаги е на първо място, щом става въпрос за количество групи.
Ами аз си го обяснявам така. Имаме британски хеви метъл (бел. ред. New Wave of British Heavy Metal). Първо сме започнали с Led Zeppelin, The Who, Deep Purple, все британски групи. После идват Iron Maiden, Judas Priest... След тях е вълната от немски метъл. Тевтонски метъл. Running Wild, Grave Digger и други като тях. Дори си мисля, че Stratovarius е била част от всичко това, когато са започнали да свирят в Япония през ‘94 или ‘93. Финландия е голяма страна, но има само пет милиона жители. Много цивилизована държава е и всичко е организирано много добре. Изведнъж всички финландци виждат, че има група, която свири успешно в други страни. Станали са международна група. Също Jens и аз сме известни в метъл средите и изведнъж тези звезди идват да свирят във Финландия. И затова всички придобиват тази увереност, че могат да пеят и да свирят. По това време много малко групи свирят в чужбина като Stratovarius или Leningrad Cowboys. Но вече се усеща, че става нещо. Появяват се страхотни музиканти със страхотни идеи. Раждат се групи като Him, Children of Bodom, Nightwish, Sonata Arctica и кой ли още не. Мисля, че Timo Tolkki и Stratovarius ги вдъхновиха да повярват в себе си и да изпратят свои записи на звукозаписните компании. А и финландците са много трудолюбиви хора. Така си го обяснявам аз.
Доста правдоподобно звучи, сигурно е точно така.
Има и още нещо. Във Финландия шест месеца грее слънце, без да залязва. Но пък през зимата слънцето така и не изгрява. Когато е -20 градуса, предпочиташ да стоиш вкъщи и да си свириш на китарата, вместо да си играеш навън. Както правят в Италия, например. От Италия няма много метъл. Предпочитат да ходят на плажа.
Спомена Deep Purple. Какво ти е повлияло най-много в музикален аспект? Някой определен музикант или група от класическия рок, може би?
Разбира се. Timo Tolkki, Jens и аз сме големи почитатели на Deep Purple. И тримата много сме повлияни от тях. Jens и Timo слушат и класическа музика - композитори като Вагнер, Моцарт, Бах, разбира се. Timo Kotipelto е малко по-млад от нас и си пада по-скоро по Iron Maiden. Но Deep Purple са ни вдъхновили много. Дори преди свирихме техни песни в репетиционната, например "Space Truckin'". Също много харесваме Rainbow. Както и Queen, особено аз и Timo Tolkki. Повлиял съм се много и от Ian Paice и Roger Taylor.
Много добри примери. Когато разговарях с една финландска дама, на име Tarja Turunen, я попитах защо метълът се връзва толкова добре с операта и класическите инструменти. Според теб как тези сложни симфонии си пасват така добре със суровия метъл?
Ами виж Beatles, например. Понякога са много по-тежки от хеви метъла. Инструментите може да са различни, но се чува същата мелодия. Същата хармония.
Спомена Timo Tolkki. С него се разделихте и той предостави правата над името, песните и всичко останало на теб, Jens и Timo Kotipelto. Чувствате ли се, сякаш сте поели някаква голяма отговорност или е по-скоро абсолютна творческа свобода? Сега, когато можете да правите каквото си искате в музикално отношение, за добро или за лошо е, че сега вие сте отговорни за групата?
Никога не сме се страхували да поемаме повече отговорност. Но имахме гениален член в лицето на Timo Tolkki. В някои албуми има песни на Timo или на Jens, но обикновено Timo Tolkki пишеше най-много песни и работеше най-много по тях. Jens не се интересуваше много от това и не се включваше много в писането. Така че това стана от само себе си. Никога не сме си казвали колко е хубаво, че не носим отговорността. Дори за Elements (2003) Timo Tolkki каза, че ще включи само свои песни в албума. Може би е било свързано с пари. Но по това време всички приемаха това. Така че мисля, че е и двете - хубаво е, че сега поемаме някаква отговорност. Също е хубаво и че можем да правим това, което искаме и да решаваме какво, според нас, е най-доброто за групата. По това време, когато аз и Jens се включихме в Stratovarius, си говорихме с Timo какво ще е най-добре за групата. С времето демокрацията постепенно се замени от диктатура и това не беше много хубаво. Но разбирам Timo и не се оплаквам от това. Той влагаше повечето си време и усилия в групата и писането на песните, докато другите ходеха на почивки с приятелките си. Сега е малко по-различно, разбира се. Да си в демократична група си има предимства, но е и много трудно, защото винаги има някой, който да се оплаква от нещо. Понякога решенията се взимат много бавно, а аз не съм от най-търпеливите, така че не е лесно. Но вече трябва да работим така.
Да, не можеш да имаш всичко. Polaris (2009) вече е на пазара. Имаш ли впечатления от това как го приемат хората?
Да и това се връзва с предишния ти въпрос. Поехме отговорността и с това понякога се усеща една несигурност. Затова не се изненадвам, че ни отне почти година да довършим албума. Работихме много усилено, а в началото не се знаеше дали ще запазим името Stratovarius. Просто свирехме и искахме да видим какво ще излезе. Но после ни се падна тежката задача да продължим историята на Stratovarius. Infinite (2000), Visions (1997), Episode (1996), първият Elements (2003) - това са много добри албуми. И трябваше да докажем не само на феновете си, но и на себе си, че можем да се справим и без него. Беше ни трудно. Когато миксирахме албума, Mikko Karmila изкарваше 5-6 микса за някои песни, докато някой ни хареса. И чак когато ни хареса на всички, вече можехме да го издадем. Мисля, че когато излезе, критиците много го харесаха. Не съм чул или чел нещо кой знае колко лошо за албума. Много се гордеем с него.
След всичко това, какво предстои за Stratovarius? Една хубава почивка, може би?
Не, доста почивки си дадохме през изминалата година. А и трябва да вземем предвид състоянието на пазара - вече не се продават толкова албуми. Групите ходят на турнета, за да заработят някакви пари с концерти. Дори и ние свирим от май месец. Свирихме в Монреал. На лявата сцена свирят Metallica, на дясната Down... Толкова много групи правят концерти и феновете не могат да си купят билети за всичките. Затова всеки изпълнител, не само музикантите, трябва добре да си помисли какво да представи на феновете си и как да остане на професионално ниво. Защото, ако работиш като аматьор, ще трябва да си изкарваш прехраната с нещо друго и няма да можеш да свириш толкова хубаво и да работиш по музиката си толкова усърдно. Така че ние ще направим едно европейско турне, а след това ще се съберем да пишем песни. Искаме да издадем нов албум в началото на 2011. Мога да ти обещая, че ще работим много усилено по Stratovarius. Две-три седмици след края на турнето ще се съберем във Финландия, но нямаме по-далечни планове от това. Всички трябва добре да си помислим какво ще правим. Не е достатъчно просто да изкараме диск с няколко песни.
Прав си, сега е труден момент за музикалната индустрия.
За всички е така. За радиостанциите, за списанията...
Да, много добре те разбирам. Очакваме ви тук на 24 януари и ще сте нещо като закъснял новогодишен подарък. Защо избрахте точно Tracedawn да ви подгряват? Знам, че специално искахте да сте с тях. Кое ги прави толкова специални?
Някой ми показа тази група преди около година, когато бяха издали първия си албум. Моята фирма работи с няколко хеви метъл групи. Малко са, но хората харесват работата ни. Поканиха ме да дойда във Финландия и да видя групата на живо. Гледах ги в един клуб, където подгряваха друга финландска група. Много ме впечатлиха, защото тази група обединяваше всички хеви метъл стилове от последните години. В музиката им се чуват Helloween, Stratovarius, Slayer, Dream Theater, Children of Bodom, Sonata Arctica... Хареса ми. Сега издадоха втория си албум. Освен това, китаристът ни Matias е свързан с тях, защото понякога се занимава с миксирането. Имаме връзка с групата и мислим, че са изключително талантливи, затова искаме да им дадем възможност да се изявят пред по-голяма публика.
Благодаря ти, Jörg! Очаквам концерта с нетърпение!
И аз ти благодаря. Ще се видим там.
Александра Костова
