Александра, говорите с Мик Марс.
Ало?
Ало, здравей, Мик!
Здравей!
Първо, много ти благодаря за възможността да направим това интервю!
О, няма проблеми.
Ще ви бъде за първи път да идвате в България, през юли.
Да.
Знаете ли нещо за страната ни, имате ли някакви очаквания?
Всъщност не, да си призная.
Значи ще ни оставите да ви изненадаме.
Ами знам, че... О, да, определено ще е изненада. Искам да кажа, бил съм на места, за които практически нищо не съм знаел - като Унгария, Турция, такива места. Но никога не сме били в България, така че и аз нищо не знам за нея. Обичам да откривам нови страни и нови култури. Нали разбираш, и преди светът е бил едно непознато място за мен, така че... всичко е наред.
Е, надявам се да те изненадаме само с приятни неща. Всъщност, стартирахме една промоция в радиото, за наемането, т.е. подбора на рок-доброволец, за същия този фестивал, на който ще свирите в България. Нали разбираш, някой, който ще работи бекстейдж, и ще помага, най-общо казано, с каквото му се наложи. Възоснова на твоите впечатления и опит, що за човек трябва да бъде перфектният бекстейдж персонал? Дай предварителен съвет на всички участващи. Какво могат да очакват от всичко това? Здраво бачкане, здрав купон?
Ами не знам, дните... Всеки ден е сам за себе си. Понякога е тотална лудница, понякога е кротко. Определено е променливо. И много зависи от настроението, в което ще е всеки един от нас. Аз мога да съм доста спокоен, Томи може да е... Томи обикновено е най-щур. Той е луд, наудържим, както щеш го наречи... Винаги завихря парти около себе си и се забавлява, нали разбираш... Но не знам - ще трябва да почакат и да видят.
Може би трябва да се подготвят за всевъзможни изненади.
О, да, определено.
Вие издадохте нов албум миналата година, Saints of Los Angeles. Предполагам, че парчетата от него ще са задължителни на концерта, но по твоите впечатления, какво е отношението на феновете засега, как го приемат те? Защото албумът натрупа награди, но как го прие публиката ви?
Ами до голяма степен е както с всеки друг нов албум, който сме издавали: ще стане по-популярен едва на второ слушане - на следващото турне, например. Защото много от песните са нови и не казвам, че това отблъсква феновете, но все още им е непознато - новата музика, новите теми. Искам да кажа, същото беше и с Dr. Feelgood, и с Girls, и с който и да е друг алубм. Винаги е така - на следващото турне го харесват повече. Макар че ние самите, като музиканти, сме много добри в този албум, но за хората е все още непознат. Знам, че звучи противоречиво, но когато е на живо и не им е познато, те искат да чуят хитовете, с които са свикнали...
Предполагам, че им е нужно време, за да свикнат с песните и да ги приемат в себе си.
Да, така е. Всъщност, мисля, че това е валидно и за всяка друга група - следващия път. Искам да кажа, дори когато казаме "Сещаш ли се какво беше, когато за първи път излезе Shout at the Devil?" Хората се чудеха "Що за музика пък е това?" и тъй като ние не спираме да се преоткриваме, да преоткриваме музиката си - оставаме верни на себе си, но продължаваме да се развиваме - предполагам, че е нужно е време, за да се приспособят хората. Времето все още не им е достатъчно, предполагам. Не знам.
Е, ще имат още няколко месеца напред, да оставят песните да им подействат и да ги оценят по достойнство. Но освен парчетата от Saints of Los Angeles, какво друго да очакват посетителите на фестивала от Mötley Crüe, или е още рано да се каже? Има ли песни, които ще изсвирите със сигурност?
Ами ние винаги свирим хитовете си, разбира се. Дори сетлистът да е примерно 3 часа, пак ще включим хитовете. Мисля, че с времето хората вече го и очакват от нас. Има много групи, които не правят това - избягват хитовете си, или поне повечето, но ние се стараем. Е, при все това, винаги ще има някой, който ще се оплаче "Ама те не изсвириха "Slice of Your Pie" или пък "Не свириха "Piece of Your Action"... Винаги ще има хора, които ще се кефят максимално и такива, които ще са разочаровани, че не сме изсвирили определено парче. Правим най-доброто, на което сме способни и се стараем да зарадваме колкото се може повече хора, но винаги едно печелиш, друго губиш.
Освен това, знам, че наистина правите всичко възможно да зарадвате феновете си; та вие оставихте те да избират между White Trash Circus и Chicks = Trouble кой да бъде откриващия сингъл за албума, а и като цяло сте известни като хора, които обръщат внимание на феновете си. И те определено ви връщат жеста, между другото. Но възможно ли е вече нечий фанатизъм да ви впечатли? Кое е най-лудото нещо, което сте виждали или чували някой да е правил от любов към Мотли? Можеш ли да си спомниш?
Правено от фен?
Да, някой да си е направил някоя яка татуировка, или някоя друга щуротия?
О, има толкова много хора с татуировки Mötley Crüe... Луда работа направо. Мисля, че първия път, когато видях хора с татуировки, свързани с нас, трябва да беше по време на албума Theatre of Pain - усмихнатата и плачещата маски от обложката. Помня, че видях някой, който точно се подготвяше да си я направи и го попитах "Сигурен ли си, че искаш да го направиш?" Защото, нали разбираш, това беше съвсем ново за нас - да видим хора, които си татуират лицата ни по ръцете си - това е завинаги, разбираш ли? И всеки път си мисля "Бе сигурен ли си, че искаш да го направиш?" И адски дълго време никой от групата не се подписваше на кожа, ръка или друго - защото знаехме, че ако го направим, те веднага ще си го татуират.
Че това не е ли ласкателно?
Разбира се! Разбира се, че е, но нали разбираш, представи си, че човекът е вече на 68 и внукът му идва и пита "Хей, дядо, кой е тоя Мик Марс?" Нали разбираш? И винаги си представям как след години това щв се превърне някакво черно петно, след като кожата ти увисне, когато остарееш и... Знам, че съм много странен по този въпрос, но сега, когато поискат, подписвам ръка или крак, или каквото подадат...
Коя е най-странната част от тялото, която някга си подписал?
Ами, не мисля, че някога съм се подписвал на женски гърди. Защото, нали разбираш, няма нищо по-лошо след време да трябва някой съпруг да сведе поглед и да види написано името ти. Това би било направо вулгарно, не знам.
Не знам, защо, тъкмо би ги поддържало във форма - като винаги знаят, че има някой конкурент, близък до сърцето на любимата им, който трябва да бият като конкуренция.
Да ти кажа, със сигурност не бих искал да погледна жена си и да видя името на Себастиян Бах там, ако ме разбираш...
Като се има предвид, че вече имате своя звукозаписна компания - вече не се налага да записвате за друг лейбъл - повече предимства ли има това положение, или повече отговорности? Чувствате ли се по-свободни да вършите нещата по вашему?
От самото начало сме правили нещата, повече или по-малко, както сме ги искали. Има една строфа в новия албум, която казва "Каквото и да говориш, пак ще стане нашето". Слагаш подпис, с който парафираш живота си, така че няма значение, че сме били подписали с друг лейбъл. Няма никакво значение какво казват те за нашата музика - какво ще вкараме там, зависи от нас. А и лейбълите обикновено заставаха зад нашия избор, което беше хубаво. Но сега, с нашия си собствен лейбъл, можем да си позволим още повече волности.
Много ти благодаря и последен въпрос, ако ни стигне времето. Ако трябва да ви изправим срещу съперник, група, която да ви е равна, коя щеше да е?
Това е труден въпрос. Защото мисля, че всяка група има своя уникален стил, свое уникално звучене. Знам, че има много трибют банди - това би звучало сходно с нас - не съвсем, но ще прилича.
А ако не е трибют банда, а просто друга група?
Хм, не бих могъл да кажа така от раз. Ти кого би предложила?
Ами знам ли, може би Guns N' Roses? Какво ще кажеш?
Guns N' Roses?
Ами да...
Е да, ама те вече не съществуват! Само Аксел, но под това име... Чакай да видя... някое име... мили Боже... да ти кажа, идея си нямам. Коя да е банда от '80-те - те всичките се опитваха да звучат като нас. Много искаха да са като нас, но мисля, че всички сега работят в закусвални.
Беше изключителна възможност да говоря с теб, знам, че обикновено ти си онази мистериозна фигура, която страни от публичното внимание...
Да...
И обикновено другите са, които дават интервютата, затова ти благодаря за възможността да поговоря с теб!
Винаги, когато поискаш!
април 2009
Александра Костова
