Здравей, аз съм Алекс, обаждам се от България. Как си?
Здравей. Добре съм.
На 25-ти септември те очакваме тук, в България, за рождения ден на списание Про-рок. Може ли да ми кажеш кой ще дойде с теб? Да представиш групата си на слушателите ни.
Да, водя групата си от Италия, Children of the Damned. От доста време работя с тях и са доста добри. Свирили сме много с тях. Страхотни са.
А може ли да ни кажеш имената на хората, които ще дойдат с теб?
Разбира се, на барабаните е Джанлука, на баса е Матео, на китарите са Микели и Карло.
Звучи страхотно, нямам търпение да те чуя с тях. Ти си доста енергичен човек, не се задържаш много на едно място. Какво правиш сега?
Седя и не мърдам. И се занимавам с разните интервюта. Всъщност трябваше да ходя до японското посолство, за да си изкарам работна виза. Така че трябваше да направим малка почивка, за което съм благодарен, защото сме на турне от октомври. Сега искам да се прибера у дома, в Сао Паоло, но не мога. Чак през декември ще мога да си почина и да ида да видя децата си.
Значи затова не те свърта сега.
Не, дори не ми се прави нищо друго. Да пееш е най-хубавата работа на света. Просто турнето е много, много дълго. Започнахме миналия октомври и свършихме в Щатите през февруари. Останахме известно време там, защото ми правиха операция на коляното.
Стискам палци да е била успешна.
Не е толкова страшно. Но може да ми сложат изкуствено коляно, защото феновете ми разбиха моето на парченца, когато нахлуха на сцената. Догодина направо ще си сложа титаниево. Тогава ще трябва да си почивам 4-5 месеца. Но иначе съм си добре.
До това ли те докара животът на рок звезда?
Не, мразя рок звезди. Готино е, защото си имам свой начин на мислене. Бил съм с различни групи по целия свят. Хубавото на това е, че така може да пуснем по-евтини билети за децата. Защото вече не свиря за пари и такива неща. А защото ми харесва. С това коляно вече не е толкова приятно, даже си е трудно. Сега имам една седмица почивка и ми е скучно. Ама наистина скучно. Няма както толкова да правя. Видях се с разни хора, с които не се бях виждал от доста време, но и това ми доскуча. Утре ще ходя в Лондон на концерт на групата на сина ми.
Това ще е забавно.
Да, той е страхотен. Те са хардкор група и ще е фантастично. След това се връщам към турнето.
Каза, че не свириш за пари и си го доказвал. И помня, че напусна Iron Maiden, защото не хареса музикалната насоченост. Колко е важно за теб да останеш верен на себе си? Какво би направил, за това?
Всичко. Абсолютно. Не ме разбирай погрешно, имам доста пари. Покрай клубове, ресторанти и такива работи. Не, че на Iron Maiden не им е добре, но просто не ми харесва така. Когато издавам албум, той е един диск, с една обложка. А не със седем различни обложки, за да карам хората няколко пъти да си купуват същата помия, с извинение. Неуважително е, сякаш си мислят колко пари могат да изкарат от всеки. А на мен каквото съм си заработил, това ми плащат.
Ами ако нещо те притисне да пишеш музика с някои компромиси или да се откажеш от музиката, какво би избрал?
Бих се отказал от музиката. Определено.
Браво, това си беше гаден въпрос.
Е, понякога наистина се налага да правиш компромиси. Например когато трябва да изпълнявам песни на Maiden, това понякога много ме дразни. Но после, като изляза на сцената, виждам колко им харесва на феновете. Същото като с Ozzy е - и той трябва да пее песни на Sabbath. Или когато ми се обади няко да правим нещо за годишнината на онази работа с Maiden. А аз - не, та не.
"А какво ще кажете, ако не стане така"?
Именно. Казват "Това би значело толкова много за толкова много хора по целия свят. А и надали Maiden ще направят нещо по този случай. Помисли си. Толкова деца са пораснали с тази музика, но не са чули тези песни на живо." Но не знам. И знаеш ли какво направих? Оставих двете ми деца в Бразилия да решат. Казах им "Вие сте ми агенти". Ако кажат да го направвя, добре. Ако ли не - не.
Значи вече знаем към кого да се обръщаме в молитвите си.
Да, разбира се. Защото най-важното нещо за мен, освен семейството ми, са феновете. След концертите съм прекарвал часове да раздавам автографи и вече не са просто фенове. Много ги обичам. В Бразилия съм играл футбол с тях, били сме на сватби... Имам много специална връзка с тях. Можеше тях да питам какво да правя, но знам какво щяха да отговорят.
Да, по-добре продължавай сам да взимаш решенията.
Да. Както казах, това е важно решение. Първо, защото се опитвам да напиша нещо за нов албум. А ще трябва да се връщам почти 20 години в миналото и да репетирам неща, които не съм пял. И за мен е изморително. И като се замисля, догодина може да се пенсионирам.
Така ли? Значи сме големи късметлии, че ще те видим тук.
Е, не го казвам със сигурност. Но сега с тези операции и като си представя какво ме чака след тях, точно за това си мисля. Освен това искам да се прибера при децата си. Липсват ми. Когато работех в Перу, ги виждах за един час на летището в Сао Паоло, преди пак да отлетя за Англия. Изпуснах две Коледи с тях. Те са още малки. С майка им не сме заедно и когато ми идват на гости, много се забавляваме. И много ми липсват.
Да се надяваме, че ще прекарат повече време с теб, за да не ти липсват толкова.
Да, когато пораснат.
Ти си много независим човек. Музикалната индустрия не поощрява подобна независимост у изпълнителите. Как успяваш да правиш нещата по свой начин? Каква цена плащаш за това?
Това е нестихваща битка. Например миналата година записах пет нови песни в Германия. Но понеже не облизах задника на компанията, трябваше да прекъснем работата. Очакват да записвам абум през 2-3 години, но аз не работя така. Предпочитам да съм на турне, а не в студиото. Новият албум може и да дойде след четири години. Работя със своята си скорост. Но е трудно. Феновете искат нови неща. От друга страна, щом не записвам толкова албуми, могат да ме гледат по турнета повече от всички други.
Точно така.
Изнасям най-малко 250 концерта на година.
Еха.
Да. Понякога стигат до 400 и става трудно.
Освен обективните причини това да е трудно, много пъти си казвал, че си пропилял много големи шансове. Кой е най-големият ти враг?
Не, не съм пропилявал големи шансове. Там е работата. Правя всичко така, както аз искам и това е. Не ме споменават толкова често като Iron Maiden, но аз нямам толкова реклама. Защото не я искам. Искам просто да пея. Не целя да съм рок звезда или някакви такива глупости. Искам да пея, да чуят песните ми. А и не познавам човек, който да обикаля по турнета повече от мен. Така че се възползвам максимално от всяка възможност, която ми се отваря. Знаеш, че имам шест деца, май толкова бяха, от различни бракове. Едното вече си има група. Имам клубове и ресторанти, така че съм се възползвал от повечето възможности. Грижа се за семейството си и изобщо правя каквото трябва.
Звучиш доста спокоен и улегнал, но знам, че ти е забранено да влизаш в САЩ. Това още ли е така?
Не.
Така ли?
Да. През януари миналата година бях в Пуерто Рико, което е територия на САЩ. През януари ще ми дадат виза.
Трябва да изнесеш концерт пред Белия Дом.
Това със сигурност няма да го направя. Не се интересувам от политиката на Щатите. Но трябва да си изкарам нов паспорт и ще имам ново интервю през януари. Иначе няма да мога да свиря там. Но ме арестуваха в Пуерто Рико, защото беше американска територия. Прекарах 24 часа в ареста.
Още веднъж си преборил системата.
Казаха, че било грешка и няма да ми го пишат в досието. Така че нямаше проблеми. Защото всички агенти на Национална Сигурност там щели да ходят на концерта. Беше нещо като ваканция в затвора и беше много забавно. Пак смятам да ида. В посолството, не в затвора.
О, да, правя разликата. Не те е страх да експериментираш с музика. Има ли нещо, което си си мислил да пробваш, но още не си го сторил?
Да, има. Започнах с пънк музика. Бях в една страхотна пънк група. Бяхме различни музиканти от различни групи и когато свирехме в Солсбъри в Англия, беше невероятно. Сякаш бяхме по-известни от Sex Pistols. Пуснахме за продажба малко дискове, но не бяха записани албуми, а по-скоро демо записи. Изкупиха се като топъл хляб. Така че си мислех, че на 12-ти този месец може пак да пея с тях. Но е много трудно. Искаше ми се, там нямаш ограничения. Защото като пееш по цял свят, не можеш да си починеш много. Това щеше да е просто за удоволствие. Пиеш две бири, качиш се на сцената, пееш на воля и всички са щастливи. Страхотно е.
Чудесно. Ако зависеше от теб, в кое време би искал да живееш? Харесва ли ти сега или би искал да се върнеш в 60-те или 70-те? Или дори в друг век. Какво би избрал?
Чакай да помисля. Едно нещо, което ми харесва, но за нещастие не трая дълго, защото беше между войните, е Арт Деко. Голям фен съм на такива неща.
И на суинга?
Донякъде. Част от любимата ми музика е рок от 50-те и 60-те. Би ми харесало, ако можех да се върна във времето, но предпочитам да живея сега. Да гледам как растат децата ми и такива неща. Ако трябваше, щях да се върна в 70-те и да бъда пънк звезда, щеше да е фантастично.
Кои са ти любимите музиканти? Имаш ли любими класически рок изпълнителни? Led Zeppelin, Deep purple? Нещо преди тях? Или след тях, ако не ти харесват.
Rush. Харесвам групата и съм голям техен фен. За мен те са най-великите музиканти. Но това не е точно музиката, която слушам. Предпочитам Ramones, Stars, The Clash...
Придържаш се към пънка.
Да, може да се каже. Вече ме търсят за следващото интервю, чакай да изключа звука. Всичко се бави заради първото интервю.
Почти свършихме. Само още два въпроса. Всеки човек се страхува от нещо. Звярът страх ли го е? Ти от какво се страхуваш най-много?
Да, има такова нещо. Това, което не искам да се случва е на вратата ми да почука някой, който прилича на мен и да каже, че иска да излезе с дъщеря ми. Ще го застрелям.
Звучи ужасно. Не застрелването, а останалото.
Знаеш ме, целият съм в татуировки и пиърсинги. Ако някой такъв проклетник ми цъфне на вратата и пита за дъщеря ми, ще го застрелям. Ако прилича на мен, може да забрави за дъщеря ми. Но освен това има и други неща, от които ме е страх. Не искам нещо да се случи на семейството ми, искам да са здрави и щастливи. Също в Бразилия има много деца, които така и не получават образование. Това е голяма тревога. Искам да видя някаква промяна там. Разбираш ме, нали?
Да. А кой е въпросът, който най-много мразиш да ти задават в интервютата? Най-скучният и изтъркан, получил отговор милион пъти, но все още задаван.
"Защо напусна Iron Maiden?"
Браво на мен. Слава Богу, че не те питах това.
Благодаря, че не го направи. Защото просто ми идва да извадя пистолета и да се застрелям.
Не, няма да допусна това да се случи. Пол, много ти благодаря и ще се видим на 25-ти!
И аз ти благодаря. И всичко хубаво!
септември 2009
Александра Костова
