Здравей, Пол. Радвам се, че пак се чуваме! Миналата есен пак разговаряхме, когато беше в България за соло концерта си в Пловдив. Направо ни отвя. Какво се случи с теб за това време?
Какво ли не! В момента съм на турне с Mr Big и е много вълнуващо. Много бях зает тази година, дори не си спомням всичко. Имаше много неща покрай Mr Big. Още в началото направихме концерт по случай събирането. Работех и по своите неща, имах обучителни концерти... Хубаво е да си зает, когато си музикант.
Да, виждам, че си бил зает. Миналата година дори не спомена, че е възможно пак да се съберете. Умишлено не те питах, защото мислех, че ти е омръзнало да те питат за Mr Big. Да не би да съм си изпуснала шанса първа да информирам световната общественост за това? Тогава планираше ли да се съберете или идеята дойде по-късно. И как стана? Разкажи ми.
Ами просто всички искахме да го направим. През тези години всички получавахме много предложения да правим разни неща. Хората все ни питаха за Mr Big, но не това беше причината. Да, радваме се, че хората искат да ни слушат, но това е решение за самата група. Четиримата отново искахме да сме заедно и да свирим като Mr Big. Това е. Просто моментът беше дошъл. По съвпадение, това е и 20-тата ни годишнина като група.
Честито!
Благодаря. Първият ни албум и първото турне бяха през 89-та, така че са минали 20 години. Но просто това ни се правеше.
Очакваме ви в София на 1 октомври за концерта ви. Започнахте турнето за събирането си през юни, нали?
Да.
Как се чувствате сега? За тези месеци намаля ли ви ентусиазмът или още усещате, че направихте првилната стъпка?
Много е вълнуващо. Първо, много се радвам, че отново се сближихме с Billy, Pat и Eric. Когато се разделихме, всички бяхме изтощени и си бяхме омръзнали за тези осем години. Много е хубаво, че отново сме приятели. Освен това ни харесва да свирим. През тези години не сме спали, всички свирихме и се упражнявахме с инструментите и гласовете. Когато се събрахме, всички бяхме малко по-добри.
Може би и пораснали?
Пораснали, задобрели, което предпочиташ. Просто можехме да предложим повече в музикално отношение. Много е забавно пак да свирим заедно и да организираме концертите. Знаехме, че има много песни, които искаме да свирим и още много, които хората искат да чуят. Но правихме и други неща. Има някои много добри солови изпълнения. Имаме две китари с по два грифа и всички свирим на тях едновременно. Някои изключителни вокални части, които не сме правили досега. И всяка вечер има изненади. Много импровизираме и не знаем какво ще се получи, но излиза страхотно.
Вече минаха няколко месеца. Доволен ли си от това как ви посрещат?
Разбира се. Като музикант никога не знаеш какво ще стане, това е непредсказуема работа. Някои са много успешни за една-две години и после изчезват. Затова мисля, че имам късмет. Без значение дали е с Mr. Big, соло кариерата ми или каквото и да било, винаги има добра публика. И това е страхотно. Но публиката на Mr Big е най-голямата, пред която съм свирил от доста време насам. Когато свиря своите неща, това привлича предимно китаристи и други музиканти. Но при Mr. Big има много повече момичета.
Така е.
Като цяло повече хора. Когато съм сам, обикновено има около 500-1000 души, но в Индонезия с Mr. Big свирихме пред 15 000. Така че са много повече и много се радвам.
Разказвал ли си на другите от групата за България? Ти беше тук миналата година и много ни хареса концерта ти. Аз ти казах, че много ще ти се зарадваме и наистина беше така, защото и аз бях в залата. Каза ли им какво топло посрещане могат да очакват от нас? Ако не си - кажи им!
Още сега ще им кажа. Последното ми турне беше най-голямото и най-дългото. Имах 57 концерта в Европа. А това беше само едно от турнетата миналата година. Имах и няколко концерта с Joe Satriani, няколко обучителни... Май общо са около 100. Казах им, че миналата година съм бил в Европа, че е било страхотно, видял съм много интересни места. Сега пак ще свирим там, но в повечето страни ще сме в по-големи зали.
Покрай събирането и запълнената ти програма, остава ли ти време да преподаваш? Занимаваш ли се още с това?
Да. Сега с Mr. Big правим европейското турне, после имаме една седмица почивка и продължаваме в Азия. Ще свирим в Индия, Тайланд - къде ли не. Но в тази седмица аз ще ида в Италия за няколко обучителни концерта. Никой не може да ме спре, правя всичко.
Задминаваш и най-трудолюбивите. Има един въпрос, който исках да те питам миналия път. Тогава се сдържах, но сега не мога. Извинявай, ако ти се стори глупав, но кажи ми - какви са тези слушалки? Не мисля, че съм виждала друг китарист, който да свири със слушалки. За какво са ти?
Значи не си виждала Doobie Brothers? Има такава група.
Знам ги, но не съм била на техен концерт. Само теб съм виждала със слушалки.
Tехният китарист често е със слушалки. Аз свиря такава музика от деветгодишен. Слушам я от четиригодишен. Слушал съм много силна рок музика десетилетия наред. Слухът ми всъщност доста е пострадал, така че се опитвам да го предпазя. Слушалките заглушават голяма част от шума на сцената, освен това с свързани към мониторите, така че чувам отлично и себе си и групата. Чудесно е, никога не съм чувал толкова добър звук на сцената.
Кажи ми, аз ли не се информирам добре, или наистина около теб няма скандали? Целият този разврат около другите рок звезди при теб го няма. Как става така?
Мисля, че тези неща са главно от 70-те и 80-те и предимно за групи, които не са издържали много дълго. Много от хората, които са достатъчно луди, да правят такива неща, накрая дори може да умрат от това. Ако пиеш по три бутилки уиски всяка вечер, ще има последици. За мен най-важното, моят страст - това е музиката. Обожавам музиката. Това, че вече не чувам добре, е свидетелство за това. Това са последиците за мен.
Това е доста труден избор - да изгубиш слуха си или черния си дроб.
Да. Аз все още чувам, само трябва да ми говорят малко по-силно. Но за мен е по-лесно - обичам музиката и не искам нищо да ми пречи да се занимавам с това. Понякога преди да изляза на сцената, малко се притеснявам и си мисля да пийна две бири, да се поотпусна, но не искам, защото искам да се контролирам напълно и да се представя възможно най-добре. И да си запазя здравето, за да мога да пея добре. Пък и не мисля, че съм такъв човек. От музиката се опивам достатъчно. Знам, че мозъкът може сам да те "надруса", когато ти е хубаво и затова се занимавам с музика.
Така е. Наистина имах предвид личния ти опит в това, но като се замисля, това важи и за останалата част от групата. Не съм чела интервюта, където се обиждате, или си вадите кирливите ризи. Дори когато казахте, че сте се изтощили и сте искали да се разделите. Не мисля, че има интервюта, в които да говорите лошо един за друг. Какво има между вас, което ви предпази от всичко това?
Ами... Когато даваш интервю, знаеш, че говориш с един човек, но това, което кажеш, ще се публикува някъде, или ще се пусне по радиото и много хора може да го чуят. Дори и да си в лошо настроение, се опитваш да се контролираш. Защото ще се изложиш. Ако въпросният ден ти е криво за нещо, хората ще решат, че всеки ден си така. Затова в такъв случай гледам да се успокоя и да мисля трезво.
А и няма постоянно да си в лошо настроение. Когато ти се оправи, няма да ти хареса това, което си казал. Сега, когато се събрахте, според теб запазили ли сте тази връзка помежду си? Още ли сте в онзи синхрон, както и преди, ако съдиш по последните концерти?
Определено. Това е хубавото, когато групата е в оригиналния си състав. Много от групите, които се събраха, са с нови членове. Преди година-две бях на концерт на Van Halen, защото съм им голям фен и те ме вдъхновяваха навремето. Много се радвах да ги видя, макар че Michael Anthony вече не е в групата. Синът на Eddie, Wolfgang, се представи много добре, пя и свири на баса отлично. Но можеше да е всеки на негово място, защото на хората им липсва Michael. Не е важно колко добре свириш. Важна е тази химия, която се получава между хората. Затова много се радвам, че в Mr. Big постигнахме това за себе си и за феновете. Че се събрахме същите тези хора, които създават музиката на Mr. Big. А тя е такава, защото това сме ние.
Много сте добри, какво да се прави...
Просто музиката ни е такава. Надявам се, че повечето пъти се харесва. Хубавите концерти са полезни за здравето.
септември 2009
Александра Костова
