Здравей, как си?
Добре, благодаря.
Обаждам се от радио Star FM, вероятно са ти казали, това е радиото за класически рок на България и единственoтo, която пуска само класиката в рока.
Това е фантастично!
И ми е много приятно, че имам възможност да взема това интервю, благодаря много!
Няма проблеми.
Знам, колко си зает, затова започвам веднага с въпросите! Ти си много известен със собствената си китарна техника. Какво е нужно, за да си вярваш толкова, че да излезеш пред всички с нещо качествено ново и предизвикателно - повече талант ли е нужен, или повече кураж?
О, по-скоро мисля, че е любовта към музиката. Винаги толкова съм обичал музиката, а и толкова много хора са ме вдъхновявали - чичо ми например, е чудесен китарист, той ми даде чудесни съвети, когато бях съвсем млад. Каза ми, "Трябва да се упражняваш постоянно!" Мисля, че има хора, на които това може да им звучи като работа, но за мен това е неспирно удоволствие. Всяка секунда, която прекарвам с електрическата си китара за мен е велик момент. Така че това не е било нищо друго за мен, освен удоволствие.
Никога не е било тежък труд или задължение?
Не! Пък и има различни начини да се упражняваш - можеш да го правиш сам, но аз винаги гледам да си намеря музиканти, с които заедно да свирим. Първата си група събрах, когато бях на 11 години и от тогава винаги съм част от група. Всъщност, мисля, че съм получил гръбначно изкривяване от постоянното мъкнене на китарата на гърба си от такава крехка възраст.
А каква е разликата в това да си соло или в група? На теб самият кога ти е по-комфортно?
И в двата случая се чувствам добре. То е въпрос на социален ред повече, отколкото на каквото и да е друго. Когато си соло, ти си шефът. Но понякога не ми пука всъщност дори за това кой е лидерът, стига да има такъв и да е само един. Защото когато няма лидер, става доста трудно да се вземат решения за това какво ще се прави в даден момент. Там, където съм сам, аз избирам музиката и всичко, но това си е и отговорност - налага се да правя графици, да се уверя, че записите се правят навреме, такива неща. Харесва ми, това е хубава работа.
Е, разбира се, винаги го има момента, че в противен случай на хората ще им се налага да те догонват - ти си известен като един от най-бързите китаристи в света. Самият ти твориш във всякакви стилове музика - как така някой толкова многостранен като теб става най-известен с бързината си? Какво ти дава тя, което по-бавните, блусарски тонове не могат?
Ами, по принцип по-крайните неща изпъкват и се забелязват. А и всъщност, поначало целта ми никога не е имала нищо общо със скоростта, просто исках да бъда китарист. В началото даже любимата ми група бяха Beatles. Но колкото повече и по-дълбоко навлизах в инструмента, исках да съм възможно най-добрият китарист, а бързината е част от това. А и е силно окуражавано от страна на публиката. Понякога опитвам да свиря нещо по-бавно, а хората започват да ме подканят да давам по-бързите неща. Понякога трябва да си представям, че някой от любимите ми блус изпълнители е в публиката, например Robin Trower, и да си представям, че свиря само за него. Това дава баланс на свиренето ми. Затова обичам бързите парчета, но обичам не по-малко и бавните неща.
Значи никога не е било самоцелно заради скоростта, а само въпрос на разширяване на музиката, която си изследвал?
Да, аз просто исках да съм добър музикант. По същия начин съм извличал голямо вдъхновение от класическите музиканти. Не само, защото музиката е добра, но и защото самите те са виртуози. Харесва ми идеята за такава цел, да станеш виртуоз и абсолютен майстор на инструмента си, какъвто и да е той. Цял живот съм искал да бъда музикант, така че съм имал много време да напредна в инструмента, който ползвам. А аз обичам да прекарвам това време добре и наистина да се уча.
Понеже спомена Beatles - четох, че Racer X са силно повлияни от Judas Priest. А кой най-силно е повлиял теб и твоята техника? Някои други класически рок групи, например? Всъщност, не е задължително да бъдат класически рок, каквито и да са?
В живота ми е имало различни влияние - най-напред са ми повлияли нещата, които родителите ми имаха във фонотеката си, а именно - Beatles, Rolling Stones, The Who; но също и много класическа музика, те имаха Моцарт, Бах, Бетовен, Брамс, така че слушах и това. Когато започнах да слушам музика по свой избор, харесвах по-тежките неща - Led Zeppelin, Mountain, Van Halen. Има и друго - тъй като постоянно съм в някаква група, обикновено там всички са по-големи от мен. Дори когато бях на 11, останалите бяха на по 15-16 години. Та те ме открехнаха на Rush, АС/DС, Judas Priest и много банди, които не бях и чувал по радиото. В по-скорошни времена, харесах някои поп-неща - като Tod Rembrand, отличен поп музикант, Jellyfish; може би най-любимата ми музика в този момент е на Justin Curie, която е много различна от моята, но е фантастична.
Свирил си в много проекти в памет на различни изпълнители и групи, заедно с Mike Portnoy от Dream Theater. Кое е това в неговия стил, което толкова добре пасва на теб?
Пак си мисля, че ни свързва любовта към музиката. На близка възраст сме, израснали сме, слушайки едни и същи групи, а това е много важно в израстването и формирането ни като музиканти. Всъщност, един от мотивите да искам да направя тези проекти беше собственото ми музикално образование. Понякога, най-добрият начин за мен да стана по-добър в музиката е да вляза в кожата на някой велик музикант. Например като се опитам да науча 31 песни на Beatles, 20 на The Who, 2 часа от музиката на Rush или Led Zeppelin - това са 4 от групите, за които сме правили такива проекти. Толкова много научих за тези музиканти, само от това, че свирих тяхната музика. Беше страхотно.
Наистина, ти си бил на една сцена с Joe Satriani, John Petrucci, много други велики музиканти. Когато толкова много легендарни имена споделят една и съща сцена, кое е водещото - конкуренцията или простото удоволствие от музиката, която се свири по време на тези уникални моменти?
Хм, има и от двете по малко, мисля. Ние питаем огромно уважение един към друг, но в същия момент ни се иска да се подтикваме взаимно и да вдигаме летвата все по-високо. Точно това става по време на джемсешъните G-3 - започват нормално, следкоето единия от нас прави нещо и подбутва нивото нагоре, другите не остават по-назад и на края е пълна лудница. Страхотно изживяване е, защото накрая всички сме стигнали някъде, където сами не бихме могли да отидем - това е най-хубавото при работата с други хора.
Чест ти прави скромността да признаеш, че се учиш от другите, но какво ще ни кажеш за моментите, в които самият ти си преподавател? Работиш с "Total Guitar", редовно се включваш в Guitar Institute of Technology. Какво ти дава това, че учиш другите?
Много ми е интересно как вземаш някаква част от знание или умение, което притежаваш и се опитваш да го извиеш и раздробиш така, че да можеш да научиш и други на него. Понякога само да покажеш не е достатъчно - трябва да можеш да подредиш правилно частите и да си дадеш сметка как да го представиш така, че да има смисъл за студентите. Освен това обичам джем сешъните, дори с начинаещи - изкарвам си много приятно с тях и съм се научил на много неща, докато наблюдавам как някой тепърва се запознава с инструмента; това ми е толкова приятно, колкото и работата с някой наистина напреднал. Просто обичам да живея в света на музиката.
Като си говорим за нови музиканти - с кого никога не си бил на една сцена или в един проект, но би желал да се случи? Някои от модерните музиканти?
Е, разбира се, най-хубаво би било да е с всеки, на когото съм голям фен. Има и изпълнители, които харесвам - k d lang например. Музиката й е много различна от това, което правя, но харесвам гласа й и съм й страшен фен. Би било супер да направим нещо с Tom Jones или куп други велики певци - Robin Zander, Rob Halford, Ronnie James Dio; мисля, че и на хората много би им харесало да го направим.
Би било страхотно, надявам се скоро да се случи и в действителност, ще бъде чудесно. Няма начин да пропусна този въпрос - като китарист, кое е най-любимото ти китарно соло на всички времена?
Само едно трудно ще отлича, но мисля, че в първите два албума на Van Halen има такива невероятни сола, пък и аз ги чух за първи път, когато съзнанието ми беше като гъба. бях на 12, когато излязоха, и бяха невероятно важни, одкато развивах идеята си какво означава за мен една наистина вълнуващо китарно соло.
В такъв случай са си свършили много добре работата!
Абсолютно.
Имаш рожден ден скоро, какво си пожелаваш?
Ох, родженните дни са страхотно нещо, когато си дете и има много подаръци, но сега, когато мечтите ми се сбъдват всеки ден, когато се качвам на сцената и свиря на китара, пред хора, които се вълнуват от това, което чуват, което е най-хубавото нещо на света... сега съм на достатъчно години, че вече просто да се опитвам да не забелязвам, че идва рождения ми ден. Поддържам се зает и само се надявам, че съм все още здрав.
Пожелавам ти го и аз. Mного ти благодаря и ти пожелавам шоуто в събота да бъде разбиващо, аз ще съм, там и ще гледам също, вече се вълнувам, както можеш да чуеш - почва да ми се губи английският.
Не се тревожи.
Пожелавам ти да си изкараш хубаво в България. Тук те обичаме, надявам се, че ще ни обикнеш и ти.
Не се съмнявам в това. Благодаря!
октомври 2008
Александра Костова
