Времето си го бива, а?
Е, поне не вали, все още. Надяваме се.
О, да, би било чудесно да не завали, защото имахме вече няколко концерта по такова време - валеше и просто не се получава. Искам да кажа, ние се опитваме, обаче не е същото. Например, като се опитам да куфея по сцената, се подхлъзвам и си викам "Стига бе, дори това не може да се прави!" Така че, да се надяваме това да не се случи тази вечер, защото това ни подтиска.
Kак пътувахте?
Долетяхме от Милано, така че не бяхме много далече, беше много отпускащо, починахме си в самолета, така че сме ОК.
Разкажи ни повече за новия си албум?
Какво повече искате да знаете? Нещо по-специално?
Да започнем с обложката, самите нови песни?
ОК, да започнем с обложката. Ако отидете на сайта MissionMetallica, ще видите как се стигна до финалната версия на обложката. Всичко се разви поетапно, така че ще можете да получите представа за това как стъпка по стъпка са се случили нещата. Към времето за излизане на албума, то е като цвете, което се разтваря, разтваря, докато разцъфне напълно. Така че, досега беше една мистерия за всички, а ние, като група, финализирахме идеите си за дизайна на изображението, заглавията и всичко останало. Работим много здраво, за да приключим и с това.
Всъщност, това е твоят дебютен албум с Metallica, нали?
Да.
Налагаше ли се да промениш стила си на свирене, за да пасне на Metallica?
Не много. В основни линии, аз винаги съм попадал в различни ситуации като музикант. И съм имал късмета да свиря много различни стилове през годините. Например, когато преди свирех със Suicidal Tendencies, стилът ни също беше много агресивен. Всъщност, ние дори сме били на турне с Metallica, бяхме им подгряваща група през '93 и '94. Така че, част от нагласата и убедителността, като например чисто физическото ми отношение към китарата, мисля, чудесно се вписа в стила на Metallica. От друга страна обаче, ако вземем банда като Infectious Grooves, например, където има елелементи на джаз и фънк, би се получило все едно James Brown да свири със Slayer, разбирате ли? Което би било много забавно, но не точно това, което ми се ще да правя с Metallica. Като басист на Metallica се опитвам най-вече да опъвам струните колкото мога по-силно, да съм динамичен. В този албум, когато свиря, все едно удрям боксова круша. И когато чуеш барабаните и баса, сякаш Mike Tyson в най-добрите си години удря по крушата. Или George Forman. Или онзи руски боксьор, за когото всички говорят сега.
Мисля, че и James беше описал стила ти точно така.
Да. Това е начинът, по който се чувствах, докато записвахме тези песни. Дори по време на записите бях постоянно на крака - нещо, което в живота си не бях правил. Обикновено сядаш и се концентрираш, но в случая, докато записвахме, стояхме всички, куфеехме дори по време на записите. И после в студиото минавахме през целия материал отново.
Всички заедно ли записвахте?
Да, заедно записвахме, не всеки да прави своите си неща по отделно. Не знам как беше за James и останалите, но аз просто си стоях, свирех и оставях всичко да мине през мен, да го почувствам и беше много вълнуващо. Мисля, че тази енергия е уловена и в песните ни, знаете ли.
В този албум има ли някаква централна тема или концепция?
Ами, аз бих казал, че основната тема във всичките песни е смъртта. То си идва и със заглавието, Death Magnetic. Но хората често се чудят, какво означава това. Когато човек чуе песните и текстовете им, вижда, че както всяка песен на Metallica, и те подлежат на всевъзможна, съвсем лична за всеки, интерпретация. А какво е за мен "Death Magnetic"? Ако видите обложката, там е изобразен надгробен камък, обграден от магнитни вълни. Магнетизмът може да е много настъпателен и съблазнителен. Точно по същия начин, смъртта е навсякъде около нас, тя ще се случи неминуемо в някакъв момент. Но магнетичното в нея е колко е привлекателна за хората понякога, как ги кара да се заиграват със смъртта - независимо дали опитват да се самоубият, яхват 10 метрова вълна със сърфа, скачат с бънджи от някоя безумна височина, или с някоя друга крайност. Ето за тази близост със смъртта става дума и за това да си играеш с адреналина и ендорфините, до които това води. Но пак казвам, това е отворено за собствена интерпретация, защото песните са много динамични, изразяват много различни чувства. Сякаш всички песни заедно формират едно музикално тяло. На мен лично ми прилича на една голяма, красива картина.
Доколко този албум е различен от St. Anger (2003)?
Много. Много различен, изключително различен. St. Anger беше много, много, много суров, без китарни сола, барабаните звучаха много различно. В този албум китарата е много добре застъпена, има страхотни мелодии. Искахме този албум да звучи по-мащабно, докато St. Anger беше с по-гаражно и арогантно звучене. Разбира се, St. Anger има своето място в историята на Metallica.
И то е?
Ами, мисля, че това е преходен албум, това е албум, който казва "Да, тук сме". Когато го слушам, чувам някакво ново начало по някакъв начин. Някакъв преход през наистина луди и трудни времена. Точно така ми звучи този албум - като едни луди и трудни времена. Lars казва, че този албум нямаше никога да стане това, което е, ако го нямаше St. Anger. Що се отнася до James, струва ми се, че по отношение на креативният процес на писането на тези песни, и всичко, което той инвестира в абума доведе до това да е много по-фокусиран. По времето на St. Anger той минаваше през по-особени моменти. Дори текстовете бяха написани в сътрудничество. Сегашните тесктове са си 100% негови. Той отдели и много време на мелодиите, затова казвам, че си е върнал музата - огънят, отношението, много е забавен. Не пие, но огънят си го има и без това. А нещата бяха различни преди, когато за първи път дойдох в бандата. Беше много по-затворен и държеше много по-високо гарда си.
Чувстваш ли се като част от семейство?
Да, да. Ние прекарваме много време заедно, не само докато сме на път, но и докато създавахме този албум. Около година си откарахме, докато обмисляхмме и събирахме идеите за него. И след всичко това, и всичко, което преживяхме като екип, докато това се случваше, албумът беше написан колективно. James и Lars са царе на аранжиментите. За мен това е все едно съм попаднал в най-добрата възможна школа по аранжименти в хард рока и метъла. А аз съм бил в много ситуации с много стахотни музиканти - като Ozzy, Джей Кантрел и други. Но да съм в една и съща стая, всеки ден, с тези двама човека, докато развиваме една песен, беше наистина вдъхновяващо.
Ти си писал доста песни преди, с бившите си банди. Миналата година, когато тук бяха Suicidal Tendencies, говорих с Dean Pleasants...
Роб: Супер!
... Та той каза, че е бил първият човек, на когото си се обадил, когато си се присъединил към Metallica. Вярно ли е това?
Да ви кажа, всичко ми се слива, много здраво. Вероятно първо съм се обадил на майка си. Или на жена си. Ако кажа, че съм се обадил първо на Dean Pleasants, жена ми ще ме убие.
Има ли твои идеи в албума?
О, да, много мои неща влязоха в него. Не само мои, всъщност - много от идеите на всеки попаднаха там. Даже си спомням един момент - аз имам две деца, а дъщеря ми, която сега е на две години, беше едва родена тогава. Беше 4 сутринта, аз бях буден, а жена ми се възстановяваше. Kirk донесе едно CD с идеи. Две години, по време на турнетата, имаме стая, в която си слагаме звукозаписното оборудване, там си записваме и идеи, когато ни хрумнат. Например, ако тамън трябва да се качим на сцената - като сега, примерно - и на някой му хрумне някой готин риф, отива и го записва там. На следващия концерт това се повтаря. А сега си представете две години събиране на такива записи. 60 часа идеи. Ние ги записваме на CD-та и ги прослушваме, когато намерим свободно време, в рамките на един месец. Та идва в тоя момент Kirk, с още едно такова лично негово, странично CD, което никой друг всъщност не слуша, обаче аз имах един куп време, защото бях с детето. Така можах да изслушам всичките му странични идеи и кълна се в Бога, намерих 4-5 неща, които бяха много силни. Та отивам аз с това CD при другите, сякаш съм му рекламен агент, и почвам "Lars, James, чакайте, я чуйте това!" Не винаги моментът беше правилния, но в крайна сметка, когато всеки си сложи креативната шапка, нещата се случваха. Искам да кажа, че независимо чии бяха идеите - мои, на James, на Kirk - всеки от нас бранеше идеите на другия. Ако нещо е добро, е добро. И ако другият забрави какво е направил, а ти си го спомняш, веднага го вкарваш "Чакай, той ми пусна нещо много готино, от това ще стане хубава песен". И това също е част от това да си в едно такова семейство.
Като химия? Това е начинът, по който останалите го описват - химията помежду ви.
Да, точно това е. И има много голяма енергия в това да разработиш нечии идеи. Въпросните идеи на Kirk накрая наистина станаха много готини части от песни. Така че, в този албум има много силен колективен дух.
Като говорим за семейно чувство, то се допълва и от по-мащабно такова. Напоследък, покрай фен сайта, живеете като в риалити шоу с вашите фенове и сякаш сте едно голямо семейство и с тях. Това не е ли много изискващо?
Понякога става такова, да. Ако се върнем назад, когато се присъединявах към бандата, имаше един екип, който снимаше и документираше. Аз отивам на първото си прослушване и 20 минути преди да пристигна, те ме питат: "Ще снимаме, имаш ли проблем с това?" И аз им казвам "Ами, ще съм там след 15 минути, би трябвало да няма проблем". Но дори и в по-малки мащаби, винаги имаме някой, който запечатва моментите, които ни се случват - като сега например и винаги, когато правим нещо, което е важно. Всяка песен, създадена за този албум, е била документирана и записана. Част от това можете да видите на MissionMetallica.com, някои от моментите, от забавните моменти.
А има ли нещо, което искате да запазите за себе си, все пак?
Да, има неща, които напълно забравям, че са станали обществено достояние. И например, когато някой ми каже "Уау, наистина много ми харесва начинът, по който свириш на фламенко китарата", аз седя и се чудя "Той пък кога е видял това?" "Ами преди 3 години беше" И аз си казвам, "О, човече, трябва да поработя повече над това, та то стига до всички!"
Смяташ ли, че Death magnetic ще получи добри отзиви от пресата и феновете, и има ли значение това какво феновете и медиите казват за вас? Четете ли статиите, обсъждате ли ги помежду си?
Зависи на кого ще зададете този въпрос. Lars, например, чете ревютата. Но като цяло идеята е, че ние сме щастливи от това, което създадохме за този албум, много работихме за това и имаме усещането, че се е получило. Понастоящем работим по смесването, за да стане и то възможно най-добро. Затова си мисля, че най-важното е каква е нашата вътрешна оценка на случващото се. Това е начинът, по който се чувстваме.
За да върнем темата за семейството - чухме, че ти ходиш на сърф с Kirk.
О, да. И двамата обичаме сърфинга и когато можем, ходим да сърфираме заедно. Напоследък е по-трудно, защото на Kirk точно му се роди още едно бебе, в края на юни. Бая бебета се родиха в последните 4 години, невероятно е. Но аз все така се опитвам да ходя на сърф колкото се може по-често, точно бях в Биариц за две седмици, при приятели, и можах страхотно да посърфирам.
А къде всъщност живееш, къде е мястото, което наричаш дом?
Живея в Северна и Южна Калифорния. Роден съм в Лос Анджелис, затова се смятам за южнокалифорниец, докато другите гледат на себе си като на севернокалифорнийци. Но аз много обичам Сан Франциско, красиво е. Моите предпочитания все пак клонят към Южна Калифония.
Имал си шанса да работиш с много барабанисти, особено такива, които са важни за твоето свирне, защото ти отговаряш за ритъм секцията. Кой е по-добър - Lars Ulrich, Mike Bordin, или Джими Дебраско? Е, не по-добър, но, да кажем, по-лесен за работа?
Чакай, чакай, това е интересен въпрос, защото всъщност най-креативен - и го казвам с цялото си уважение към Джими, защото той е като метроном и е прекрасен човек, но Lars и Mike Bordin в креативно отношение са на съвсем друго ниво. И двамата са уникални музиканти. Lars има стил, който никой не може да повтори. Дори е имало музиканти да ме питат "Човече, как свириш с тоя тип! Той просто помита всичко!" И аз им казвам "Получава се, като не го изпускам от очи". Защото дори да си на другия край на сцената, ако има някакъв акцент в песента, ние пак сме в синхрон, но няма как да сме един до друг през цялото време. Mike Bordin е наистина много силов барабанист. Той е като боксьор, като борец и това много ми харесва в него. Той сам казва, че не е техничар, а по-скоро "първобитен" на барабаните, направо първичен. Качеството на барабанистите, с които съм свирил, независимо дали са Lombardo, Brooks Wackerman, Stephen Perkins от Jane's Addiction - те всички са асове в това, което правят. Не мисля, че някой е по-добър от останалите. Мисля, че от момента, в който са достигнали определено ниво, всичките са вече велики. По-скоро зависи какво търсиш в уменията им. Човек като Brooks Wackerman, например, е невероятен фънк-барабанист - той е барабанистът от Infectious Grooves. От друга страна идва някой като Stephen Perkins, с неговите племенни фънки ритми. Той започна тенденция преди 15 години в свиренето, кото сякаш всички подхванаха в последствие. Всички са велики, но мисля, че определено Lars е най-добрият в бизнеса.
Лисва ли ти фънк музиката?
Да, липсва ми.
Пак тя, натрапчива, както винаги: Остава ли ти време да свирш фънк някъде другаде?
Ами, в спалнята. Точно сега в Metallica сме страшно заети. Когато веднъж машината е пусната в действие, честно, сякаш сме най-заетата група на света. Но аз все още пиша доста такива неща и кой знае, може би някой ден ще се случи отново. Много е забавно и много ми харесва.
Вярно ли е, че ти запали Майк по фънка?
Мисля, че той винаги е харесвал фънка, но в креативно отношение мисля, че да. Мисля даже, че взаимно си повлияхме. Но по отношение на това да отворя пред него вратите на възможността да се освободи и да не свири само в един стил, да, може да се каже.
Rob, чувстваш ли се благословен да правиш това, или усещаш тежестта на тази професия?
Наистина се чувствам благословен. Вярвам, че във всичко, което правиш, ако искаш да го направиш добре, ще трябва да вкараш и много труд. Това е нещо много типично за тази група - количеството здрава работа, която вкарва във всичко. Понякога трябва да правиш 10 неща наведнъж, докато свят ти се завие и си кажеш "О, Боже, това е лудост" Но накрая виждаш защо това е подход, който работи, и защо Metallica е Metallica. Точно преди това турне се опитвахме да довършим албума, да се подготвим, за да започнем да смесваме, и всико онова, което изниква в последната минута. И точно в тоя момент изниква това с Iron Maiden, за което всички вече сте чули, ние се кефим и го правим в последните 5 дни, а инженера ни се държи за главата и вика "Стига бе, момчета, какво се опитвате да ми причините!"
Това не е първият кавър на Maiden, който Metallica прави.
Вероятно, но пак идва внезапно, ученето на нова песен, пренасочване на енергията натам, нови неща, за които да се тревожиш, по които да работиш, да репетираш, докато и ние самите се хванем за главите и си кажем "Ама какво правим!" Обаче после чуваш песента и си казваш "Това е страхотно!"
Имате много върли фенове. Омръзва ли, износва ли се чувството да си толкова обожаван?
Всъщност, не. Това е когато хората те уважават и виждаш различни поколения от фенове - от 10 годишни, до някой наистина много стар, колкото нас стар и всички други възрасти по средата. Възрастовият спектър на хората, които са щастливи от това, което правим, е много възнаграждаващ. Мисля, че в това отношение сме страхотни късметилии - затова, че на хората все още им пука за Металика. Особено, когато има нов албум, който хората да са нетърпеливи да чуят, защото много често с бандите се получава така, че хората искат да слушат само старите неща през цялото време, но в случая има интерес към това, което Metallica ще направи, а това е толкова важно, колкото и старите неща.
Като си говорим за слушането на албуми, следиш ли все още какво правят други групи, например Black Label Society, Ozzy Osbourne, Suicidal Tendencies? Ходиш ли на техните концерти? Чуваш ли се с Ozzy от време на време?
Ozzy ще го видя всъщност, след около седмица, когато ще свирим на Ozzfest-a. Това ще е първият път, в който ще се видим от месеци. Видях го в Сан Франциско, отидох на един концерт. Suicidal не съм ги слушал да свирят, откакто самият аз бях в бандата. Но това е най-вече, защото не знам кога и къде свирят - не е като да ми звънят по телефона и да ме предупреждават. Ако това, за което ме питате е дали излизаме заедно, да пийнем, да се видим, да се помотаем заедно, с всички, при които някога съм свирил - да, ако се засечем и е удобно, да. Но не търся това умишлено, не съм такъв човек, а и времето не ми го позволява - имам семейство, деца, и времето, в което не съм с бандата, предпочитам да го прекарам с тях. Даже предпочитам да избягам от музиката за малко по този начин.
Би ли искал да посвириш пак с тях някой ден, просто за забавление?
Ами, помня, че Роки свири заедно с Майк 12 години по-късно, или нещо такова. Всъщност, ако моментът е добър, ако е релаксирана и непретенциозна ситуация, това може и да се случи, но не е нещо, за което си мисля ежедневно.
Искам да те попитам, готов ли си да започнеш да пишеш нов материал? Или искаш да си вземеш почивка след това турне?
Ами ние вече имаме едно-друго настрана... Всъщност, James ни показа няколко много готини неща, които ме накараха да си кажа "Хей, човече, че това си е почти готова песен!" По някакъв начин нещата вече се случват, даже оня ден в хотелската си стая ми хрумнаха някакви неща, които доста ми харесаха. Самото писане се случва почти незабавно. Виж, когато седнем всички, за да пишем конкретно нещо, това е друга работа. Очевидно, че това ще стане след някоя и друга година. Скорошните ни неща вече ги случваме. Искам да кажа изрично обаче, че идеи на Metallica не й липсват, така че в креативно отношение има още много какво да кажем и мисля, че само ще става по-добре от тук нататък.
юли 2008
Евелина Павлова
(в интервюто са използвани и въпросите на други журналисти)
