Хората много ви харесаха. Всъщност, момчета, чакахме ви от толкова отдавна...
Наистина ли?
Да.
Хм, ако знехме, това нямаше да е първото ни посещение тук.
Кажи ми, защо не изпяхте "Whiskey In The Jar"?
Знаеш ли, преди две турнета всъщност направихме точно това и изненадахме всички, защото бяхме казали, че повече няма да я пеем. А тогава откривахме всяко шоу с нея.
Трябва да ти кажа, че всички хора скандираха за нея.
Наистина ли?
Да.
Боже, май ще трябва да я разучим наново.
Някои направо плачеха. Човекът до мен например.
Не ми говори така, няма да заспя довечера от угризения!
Казвам ти, тропаше с крак, като дете.
Наистина ли?
Да.
ОК, доведи ми го, ще му я изсвиря лично!
Можеш да я изсвириш на мен, аз после ще му разкажа! Исках да те питам първо - хареса ли ти концерта?
Да! Всъщност на всички ни хареса, а не знаехме какво да очакваме, защото никога не сме били тук преди. Не мога да повярвам, но наистина никога досега не сме били тук. Нито в сегашния си състав, нито някога, с Phil. Никога не сме били тук. Така че...
Това е непростимо. Ние сме страхотни рок фенове.
Права си, непростимо е! А ние излезохме на сцената и си казахме "Боже, какво ли ще си помислят всички?" Но нека ти кажа - хората бяха страхотни, вднага ни накараха да се почувстваме у дома си, какво повече може да иска човек. Това е едно от онези неща, които те карат да поискаш да се върнеш отново. Е, сега определено ще почнем да се връщаме. Ще превърнем България в свой втори дом.
Приемам това като обещание.
Абсолютно.
И е записано!
О, да. Сега е гарантирано.
Исках да те питам - защото няма как, с всички модерни технологии - какво мислиш за даунлоуда в интернет? Да оставим настрана пиратството, но това не отнема ли романтиката на това да придобиеш нещо веществено, или е просто лесен начин за връзка с феновете?
Да, ама знаеш ли, това е особен въпрос - ако се изкажа негативно, ще звуча като някой изостанал дъртак.
Не, не! Много музиканти казват "Ние сме напълно против, не за друго, а защото отнема цялата романтика". Иначе имаш нещо реално, нещо, което да ти е за спомен, не само файл.
Напълно си права. Мисля, че интернет е страхотен за широките потребители. Нали разбираш, тези, които купуват конфекционно - от тук това, от там малко от онова, че и трето може. Но за твърдите музикални фенове и музикантите, като мен, мисля, че предпочитаме да имаме нещо реално в ръцете си. Така докато слушаш музиката, обичаш да гледаш снимките, да разгледаш музикантите... Така имаш нещо, с което се усещаш свързан, когато отидеш и видиш тези хора на живо. Затова е хубаво да имаш нещо материално в ръка, отколкото студен бутон, който да натиснеш.
Така е.
Обаче, от друга страна, когато правиш единични даунлоуди - песен от тук, песен от там - това е чудесно, купуваш си песен, но така изпускаш всичко останало от албума, а това е адски много загубена музика. Да, може да не е най-разбиващият сингъл, но при всички групи пропуснатото често са чудесни песни. Така пропускаш 10 пъти повече, отколкото си чул и когато дойдеш на концерт, се озоваваш в ситуацията да слушаш и да се питаш: "Кое, по дяволите, пък е това парче? Не съм ги чувал да са го свирили преди."
Абсолютно, наистина често сваляш само една песен и изпускаш всичко останало.
А пък доста труд е хвърлен, за да се направи даден албум, нали разбираш. И на човек му се иска да бъдат оценени тези усилия.
Е, човешко желание, разбираемо е. Виждам, че с много страст говориш за музиката, изглежда все още си запазил непокътната тази страст. Как го правиш? Всичките тези години, всичките турнета - сигурна съм, че е изтощително, особено, когато трябва да се сменят градове и държави всяка вечер. Как се справяш с това?
Ами, като се срещам с хора като теб, например. Не, наистина, срещам един куп страхотни хора, наистина запалени фенове, които ми казват страхотни неща - и положителни, и отрицателни. Самият аз много обичам след концерт да изляза отвън, и докато раздавам автографи, да питам хората акаво мислят, съвсем честно, за това, което са видели току що. Примерно "Тук звучахте отвратително, обаче пък еди кое си го направихте добре. И защо направихте това или онова по този начин? Не сработи! Но пък когато подменихте тактиката, стана яко!" Това е начинът, по който разбираш какво става в главите на хората. Понякога гадаем на репетициите. Този ли аранжимент да направим? Ще ядосаме ли хората, или ще стане яко? Това феновете да ни кажат честно какво им е мнението, това е нещо лично, помежду ни. И ние винаги сме държали на това. Дори с Phil. Политиката ни винаги е била на отворените врати на гримьорната. И всеки е можел да дойде, да си поговорим, да си поиска автограф, да дойде зад сцената - каквото и да е. Вратите ни са били винаги отворени. Е, знам, че доста групи не биха правили това.
Точно това щях да кажа. Така ме изненада, че си забравих английския. Но това е възхитително - да си толкова възприемчив към обратната връзка, която ти подават, дори да е негативна. Защото, знаеш, при музикантите - и всички артисти, всъщност - талантът е свързан с Егото. И да надмогнеш Егото си, само за да получиш реален и честен отговор, това е страхотно.
Ами, цялата идея е в това всички да са щастливи, нали? Първо трябва самият себе си да направиш щастлив - качваш се на сцената, свириш си песните, правиш хората щастливи с това...
Щастлив ли си, когато си на сцената?
Абсолютно! Е, нали разбираш - с цялото постоянно пътуване и куфарите, хотелите и самолетите, чекирането и всичко останало - сладката част е да се качиш на сцената и час и половина да свириш на хората.
Най-накрая!
Да. Винаги казвам, че като ти се плаща, не е заради свиренето на китара. Плаща ти се, за да бъдеш там. Особено след 11 септември пътуването се превърна в толкова болезнено изживяване за всички - не само групите, а и хората, които отиват на почивка. Вече е много болезнено изживяване. И когато се налага да го правиш нощ след нощ и ден след ден, самотоп пътуване наистина те уморява, всички оранителни мерки и подобни. Затова, когато най-сетне се качиш на сцената, сякаш си отдъхваш и си казваш "О, човече, успяхме! Най-сетне и ще посвирим!"
Знаеш ли, най-много ме изумява отношението ти. То може да е обяснимо, ако ставаше дума за начинаеща група, инди или нещо подобно. Но ти си в индустрията от толкова много време. А сега индустрията е в ръцете на имиджмейкъри, изискванията на студиата, и т.н. - къде отиде духът? Попитах и Francesco същото - къде отиде духът на рока? И как го поддържаш ти, имайки предвид всичко, което е свързано с тази индустрия?
Ами, може би защото вече не ни се налага да се трвожим за това, което е много яко. Не ни се налага да се терзаем със звукозаписната компания, кога ще излезе следващия сингъл, това или онова. Сега пътуваме по света и правим тези турнета. Знаеш ли, това е особено готино за мен, защото мога да се метна на сцената с всички тези страхотни музиканти. И това е страхотно, това ме поддържа усмихнат и щастлив.
А ти поддържаш усмихнати и щастливи всички останали. Ще има ли някога... Знам, че John Sykes беше много категоричен по въпроса, но ще има ли някога нов албум от Thin Lizzy?
Ами... какво, той е казал "Не", така ли?
M... да, и продължава да го твърди упорито, но това е въпросът в главата на всеки фен.
Знам, знам, питат ме същото във всяко интервю.
Извинявай, че така влизам в клишето...
Не, не, това си е много резонен въпрос. И истината е, че обсъждаме тази възможност.
Наистина?
Каквото и да казва John, да. Но мисля, че това, което ще направим най-напред, ще бъде да седнем, да напишем песните - имаме си студио в Лос Анджелис, ще седнем и ще ги запишем най-сетне и от там нататък вече ще видим под какво име ще правим това. Ако се окаже, че има същата разбиваща типична за Thin Lizzy вибрация, същото чувство, ако прави хубава връзка с миналото - като нищо може и да го направим.
Стискам палци. Ще запаля и свещ. Кажи какво още да направя?
О, обичам те, да знаеш, обичам те. Направо ще се нанеса у вас.
Винаги си добре дошъл да се нанесеш вкъщи, вярвай ми. Кажи ми обаче - би трябвало да си много силно вдъхновен от някой музикант или група - кой те запали да станеш музикант? В самото начало? Кой беше началото за теб?
Самото начало? Беше една училищна забава. В гимназията, спомням си - свиреше група на живо и беше първата група, която виждах да свири на живо в живота си. И си спомням, че не танцувах изобщо, просто седнах точно пред сцената и гледах тези 4 момчета, с китари в ръце, и помня изумителния звук, който излизаше от онези кутии около тях. Още не знаех, че се наричат усилватели. И през цялото време си мислех "Как, как така, как го правят всичко това? Как възпроизвеждат такива невероятни звуци?" В смисъл, обективно погледнато, най-вероятно са били пълна боза, една от онези наистина впечатляващо бездарни групи, но за моите млади и нетренирани уши това беше най-красивото нещо, което съм чувал. Трябва да съм успял да запаля и няколко от приятелите си, защото още на следващия ден реших да си създам група. И това и направихме.
Това е ужасно романтично.
Тъкмо бях навършил 13 години.
13?
Аха. Абсолютно хлапе бях все още.
Кои са любимите ти групи, песни, албуми - каквото и да е?
Оле, оле. Знаеш ли, май нямам любим албум, като се замисля... Обичам ранните неща на Beatles, защото те бяха страхотни вдъховители, наистина разбуниха духовете. Ако не бяха те, сега с теб нямаше да си седим тук и да си приказваме.
О, да, вярвай ми, знам.
Хм, Jeff Beck, с "Truth album" и всичко, беше невероятен. Eric Clapton, когато започна да издава албумите си, също свири страхотно, Jimi Hendrix и "Axis: Bold as Love"... Знам, че това са си класическите албуми, които се споменават, но истината е, че трябва да им се отдаде дължимото.
Ние сме радио за класически рок, отлично те разбирам.
Значи ти е ясно за както говоря. Трудно е да не си бил вдъхновен от тези хора.
Има ли определен китарист, който е повлиял на стила ти?
Най-вероятно Eric Clapton. Мога да свиря на въображаема китара солата му, все едно съм дете.
Без снимки не вярвам!
Няма такива, слава Богу!
Трябва да запишеш видеоклип и да го качиш в YouTube.
Какво, как свиря на въображаема китара ли? ОК, за теб ще го направя.
Благодаря ти!
Защо пък не, дявол да го вземе!
Да знаеш, ако продължаваш така, няма да се отървеш от мен. Е, като китарист, няма как да не те попитам това: има ли някое китарно соло, което е абсолютният ти фаворит?
Цялата "All Along The Watchtower" нa Jimi Hendrix. Това е едно от онези парчета, които са неоспорими като произведения, дяволски добри, имат целия комплект - текст, страхотна група, жестоки китарни рифове, просто там има 4-5 различни китарни тона, използвани в песента. Цялата група свири страхотно в това конкретно парче. Това е една от онези песни, които, като чуя по радиото, вднага ме пренасят назад във времето. Не са много песните, които ми въздействат така, но тази е една от тях.
А имали някой съвременен музикант, с когото би свирил на една сцена? някой, който също все още е запазил духа?
Много са! Foo Fightes са страхотни...
Обичам Foo Fightes!
Нали? Muse са много яка банда; Боже, кой друг? Знаеш ли, ужасен съм, като стане дума за такива неща, защото вече нищо не слушам. Аз съм човекът, който живее, сврян под камък. Останалите просто повдигат камъка, като искат да ме измъкнат с тях на турне.
И не слушаш музика? Ако ти хвана mp3 плеъра, каква музика ще намеря там?
Ами аз нямам плеър... Интересно, знаеш ли, Jimmi Page например, ако питаш него за това, той е като картечница. Всичките нови банди, той знае членовете им, кой на какво свири, имената на албумите им, кога са на турне... той просто знае. И аз съм абсолютно втрещен - ето ти го, легендарният Jimmi Page и той знае всичко, което се случва. А аз идея си нямам какво се случва около мен и много се срамувам от това. Защото, за Бога, това все пак е областта, в която работя!
Точно затова можеш да си го позволиш - ако е за музика, ще си я напишеш сам!
Ами не, би трябвало да съм по-осведомен, да съм там, подкрепяйки всички. Обаче май се омързеливих с времето, знаеш ли... О, това можеш да го изрежеш.
Наистина ли? Ако поискаш, ще го отрежа.
Не, не, ще правиш това, което ти искаш.
Ще те питам много хлъзгав и непристоен въпрос: коя песен на Thin Lizzy ти е любима, една-единствена?
Уха.... Това е труден въпрос. Често ме питат това и то си е почти нечестен въпрос, защото, ако имах само една любима песен, най-вероятно нямаше да съм тук сега, на една сцена с момчетата. Защото аз се влюбвам и разлюбвам в различни песни през цялото време.
Коя е последната, в която се влюби?
Ами, да видим. "Emerald" е много яко парче, но вероятно трябва да обясня как харесвам да ги свиря. Така че "Emerald" е много готина за свирене, "Waiting For An Alibi" е много здраво парче... Боже, опитвам се да съставя сетлист в момента. Е, няма как да подмина "Don't Believe A Word", различни версии на "Still In Love With You".
Аз се втечнявам на тази песен.
Мога да продължавам още и още. Понякога целият каталог отива в изброяване - абе твърде е голям, да ти кажа.
Не, никога не може да е твърде голям. Аз съм слушател, така че знам.
Знаеш ли, понякога на репетиции е трудно да решим кое да включим в сетлиста, защото каталогът е толкова голям, че ако свирим всеки път всичко, което всички искат, ще трябва да сме на сцената поне 3,5 - 4 часа.
Най-малко.
Затова се налага понякога да си жесток и хитър като невестулка и да отрежеш определени парчета.
Много ти благодаря!
И вашето радио - давайте все така, грижете се за класическия рок, продължавайте историята. Може би следващият път ще дойдем да направим интервюто във вашето студио.
Да знаеш, приемам и това като обещание. И все още записвам, няма измъкване!
октомври 2008
Александра Костова
