Много благодаря, че идваш в България!
О, за мен е истинско удоволствие, с нетърпение очаквам това.
Чувал ли си нещо досега за нашата страна?
Не много, да си кажа честно. Потърсих в Интернет информация, за да се ориентирам най-общо, но извън това не знам кой знае колко.
Ще научиш достатъчно за нас на концерта си, повярвай ми! Веднъж беше казал, че за теб домът е там, където си оставиш шапката. Така ли е все още? Ти пътуваш много, по целия свят, това ли е все още усещането?
Разбира се! Знаеш ли, това е като... просто обичам това, да пътувам е част от работата ми.
Пътуването ли ти харесва, или възможността да свириш музиката си на различни места и да срещаш различни фенове?
Всичко това ми харесва.
Избрал си си псевдонима по абсолютна случайност. Вярваш ли в съдбата, или всичко е само прости вериги от съвпадения?
Ами, вярвам, че съдбата и съвпаденията доста си приличат.
Отдаваш ли на това някакво духовно значение, или е по-скоро случайност?
Ами.... по-скоро го считам за съдба, да, определено съдба.
Наричат те "Jimi Hendrix на хармониката", но и "Хармониката на Rolling Stones". Дразни ли те това? Все пак едно е да си работил с тях, а сам си направил толкова повече!
Ами, все пак съм записал 3 албума с тях.
Да, но пак е по-малко, отколкото си направил сам!
Е, нали знаеш как е - свирил съм и с Bob Dylan, Ray Charles... чакай да си спомня кой още беше - Muddy Waters, Willie Dixon - свиря много неща с много хора.
Кой от музикантите, които изброи до тук, те е възхитил най-много? И как, по какъв начин?
Ами, предполагам че ако трябва да посоча едно име... ох, трудно е, защото самата възможност да работя с всички тези велики хора ме възхити. Защото, когато започвах с музиката, не съм си и мечтал, че ще мога да реализирам мечтата си. Предполагам, че... един от най-любимите ми музиканти винаги е бил Ray Charles, обичам го. Обаче обичам и Willie Dixon, не по-малко!
Кой би посочил като основно влияние върху оформянето на стила ти?
Ами, да видим... предполагам, че мога да посоча Willie Walter, Stevie Wonder, харесвам и BB King.
Всички го харесваме, повярвай ми! Имаш ли си любими класически изпълнители?
Да, любимият ми композитор е Бах, а любимият ми челист е Yo Yo Ma.
Има ли някакво послание, което искаш да излъчиш към света или феновете си, с помощта на музиката си? И можеш ли да го поставиш в думи, при положение, че си музикант и изразяваш посланията си с музика?
Е, аз все пак пиша и текстове на песни.
Значи съм сигурна, че няма да имаш проблеми да се справиш.
Мисля, че има едно нещо, за което музиката говори на всеки от нас - и то е, че за да се случват нещата по най-добрия начин, те трябва да действат в хармония. Различията ни са даровете, които си поднасяме един на друг, за да можем да разберем красотата на различията. И да работим заедно означава да разберем красотата на хармоничния съюз.
Страхотен отговор! Как виждаш музикалната индустрия днес? Като помощник, или тиранин?
Не бих казал, че много се вълнувам от самата индустрия, музиката е, която ме вълнува. Музикалната индустрия е бизнес, а музиката е изкуство. Аз съм човек на изкуството.
Обаче те са много тясно свързани - искам да кажа, дори хората на изкустовото се хранят!
Ами музикалната индустрия е едно, но това, което ме храни, е публиката ми. Докато виждам хората, публиката, няма да се загрижа за хората с костюмите. Интересуват ме слушателите.
А хората в костюмите от доста неща се тревожат, особено сега, когато са принудени да променят начина си на действие заради даунлоуда в интернет и новите технологии. както е твоето мнение за тези неща?
Намирам ги чудесни, защото те освобондават музиката, освобождават изпълнителя, освобождават и слушателя.
Това ли е голямото послание на музиката - че смисълът й трябва да е свободата?
Да! Смисълът трябва да бъде в свободата, разбирането и най-важното нещо, което трябва да вземем от музиката, е нуждата от хармонични решения на всички проблеми.
Каква музика слушаш, между другото?
Слушам много джаз, слушам класическа музика, слушам и хип-хоп, обаче съм много взискателен кой точно, слушам някои поп-изпълнители и все още обичам Motown-звученето.
Това само потвърди подозрението ми, че имаш доволно широк поглед върху музиката сега такава, каквато е. Смяташ ли, че успява да се справи и да предаде посланието за хармония, любов и свобода?
Ами... ако музиката, която слушаш, не предава това съобщение, може би трябва да започнеш да слушаш нещо друго.
Между другото, позравления за изборите!
Хей, много благодаря! Много се вълнувам за това, мисля, че този човек ще донесе ново разбиране и, да се надяваме, ново уважение за Америка след 8 катастрофални години.
Мислиш ли, че така Америка най-сетне реабилитира имиджа си - избирайки първия си афро-американски президент? Защото помня, че съм чела твои интервюта преди, в които ти си много гневен заради расовата дискриминация в Америка, която все още се долавя във въздуха?
Ами, знаеш ли, има расова дискриминация, има религиозна дискриминация, има дори икономическа дискриминация... Не мисля, че един човек може да поправи това, само за 4 години. Нo това е начало. А ако никога не започнем, как да доведем нещата до успешен край?
Знам, че навремето си свирил на улиците. Правил ли си го наскоро, дори само заради шегата?
По-скоро заради насладата от това.
Да?
Ами да! Понякога, когато се разхождаме, или пътуваме на нанякъде, и минем покрай някои улични музиканти - ако ми хареса как свирят, вадя хармониката си и свиря заедно с тях!
Винаги ли те разпознават, или можеш понякога да си останеш и инкогнито, и просто да се наслаждаваш на музката?
Ами, понякога ме разпознават... Имах един забавен случай, отивахме към летището да хванем самолет на път към Румъния, хващахме самолета от Ирландия и там, зад мен, някакъв младеж свиреше на хармоника. Аз извадих моята хармоника и започнах да свиря с него. И той вика "Хей, човече, познавам те! Ти си Sugar Blue!" И започна да ми свири музикалния мотив от Miss You. Чудесно си изкарахме!
Благодаря ти много! И ще се видим на концерта ти!
Ще очаквам това с нетърпение. ОК, хора, продължавайте да поддържате рока в България!
ноември 2008
Александра Костова
