Здравей, приятно ми е да те чуя! Благодаря ти за възможността да разговаряме с теб. Как си и как е в Германия?
Да, сега съм в Германия заради турнето. Дотук имаме осем концерта и всичко върви добре, много се радвам. Турнето се казва "Последна буря" и времето тук много му подхожда.
Това ще е вторият ти концерт в България. Беше тук преди година и сигурно ти е харесало как те посрещнахме, щом се връщаш?
Боже, това беше най-великият концерт!
Наистина ли?
Да! Беше страхотно и много се изненадах, когато видях всички тези хора. Дори се питах "Боже, това наистина ли се случва?" Много се радвам, че имам толкова почитатели в България. Цялата група очаква с нетърпение да се върне в прекрасната ви страна.
Благодаря ти. И ние се радваме, че пак ще те видим. Можеш ли да ни разкриеш нещо от сетлиста или е тайна?
Не, не е тайна. Все още представям първия си албум. Турнето е "Последна буря" и основната част от концерта ще са песни от My Winter Storm, но ще има и много нови песни. Не от новия албум. Но може и от него, все пак. Но това вече е тайна. Ще има изненади. Наистина го очаквам с нетърпение, защото турнето дотук е много успешно. И хората възприемат музиката ми много добре. За мен ще е удоволствие да се върна в София.
Чудесно е, че ще те видим втори път за една година. А ти какви ги вършеше през това време, какво стана с теб?
Ами много пътувам покрай турнетата на албума, освен това имах няколко класически концерта във Финландия. Пях с оркестри, занимавах се с немска, финска, аржентинска музика. За пръв път представях своите композиции пред публиката. Беше голяма промяна в соловата ми кариера. Започнах сама да композирам и е огромно удоволствие да представя тези неща на хората. Преди много се притеснявах, но сега става по-лесно и много ми харесва.
Браво! Спомена аржентинска музика и сега напускаш Аржентина. Харесва ли ти? Какво ти допада най-много там?
Мисля, че е непредубедеността на хората и на цялата страна. Чувството, че всички се интересуват от това, което правиш и което си. Разликата е голяма с малко по-студената култура във Финландия. Там сме по-скоро единаци, вършим всичко сами и малцина са ни наистина близки. Но в Аржентина хората са наистина по-сърдечни. Както в България - и вашата култура е такава.
Да, така е.
Също и меланхолията в Аржентина. Не е танци и забава по цели нощи като в Бразилия. Хората са много различни. Аржентинците са меланхолични, макар и дружелюбни.
Факт е, че решението ти да идеш в Аржентина е свързано с не много добър период в живота ти. Извинявай, че изравям лоши спомени, но понеже името ти все още се свързва с Nighwish понякога, а с тях не се разделихте много приятелски. Вече поуспокоиха ли се нещата? Как гледаш на това сега, след като мина малко време?
Да, вече минаха години и ако наистина се върна в спомените към онези времена, те все още ще ме натъжават, това няма да се промени. Станалото-станало. Но днес, като изпълнител и като човек, съм много щастлива, че мога да работя сама, и толкова много хора да ме обичат и уважават. Това беше голяма промяна и днес все по-силно усещам удоволствието от музиката. И заради това пея по-хубаво. Да, животът е странен. Понякога те изправя пред неща, които не можеш да разбереш, но по-късно ги разбираш и виждаш, че е било за добро. Всяка промяна, добра или лоша, е път към бъдещето, вероятно по-светло.
Тук имаме поговорка, че когато Бог затваря малка вратичка зад гърба ти, отваря голяма порта очите ти. Трябва само да минеш през нея.
Точно така. И да видиш какво те очаква.
Колко е трудно да си жена в този вид музика и нещо повече - колко е трудно да си привлекателна жена? Прекрасната ти външност помага ли или по-скоро пречи, когато става въпрос за музиката?
Много добър въпрос. Досега винаги съм се радвала на уважението на публиката и колегите си. Не мисля, че е свързано с "неземната ми красота" /смее се/. Според мен е свързано с начина, по който аз се отнасям с хората. Мисля, че ми отвръщат с това, което аз им давам и показвам. Като огледало е. Поне аз вярвам в това.
Явно е така и системата работи.
Да. И няма проблеми. Например, хората от групата ми са само мъже. Отново. На турне съм с 16 момчета, но ми харесва, защото те наистина ме уважават и зачитат личното ми пространство. Не се държат глупаво. Вече не са деца, а големи хора. Живяли са с рокендрол-а, видели са всичко и няма нужда от такива неща. Почти всички имат семейство, деца...
С какво обичаш да се занимаваш, освен с музика? Как протича един ден на Tarja Turunen, когато не си на турне?
Ами днес съм на турне, но ми е почивен ден и ще ида в прекрасния град Аусбург. Ще бъда истински турист, ще снимам, ще тичам. Аз тичам всеки ден. Дори на турне се старая да поддържам форма и да съм здрава. Също обичам да готвя, да ходя на кино, да каня приятели вкъщи на чаша вино, да им сготвя нещо. Много обичам да съм с приятелите си, но и много рядко ги виждам. И във Финландия и в Аржентина. Затова се радвам, когато съм си вкъщи. И веднага, щом се прибера, започвам да чистя. Излъсквам всичко и се радвам, че съм у дома.
Да се надяваме, че все пак ще ти е достатъчно хубаво и на местата, които ще посетиш.
Да. Трябва да си правя малък дом, където и да ида.
Ще те върна обратно към музиката. Според теб как нещо толкова сложно, като опера и симфонии, успява да се свърже толкова добре с нещо така сурово като метъла? Не с нещо по-нежно, а точно с метъла?
Да, това е интересен факт. Но метълът и рокът отдавна се влияят и вдъхновяват от класическата музика. Има страшно много класически композитори, от които метъл композиторите взимат идеи. Двата стила не са толкова раздалечени. Елементите може да са различни, но при композитори като Чайковски и Мусоргски, например, може да усетиш драматично чувство в симфониите им, което присъства и в метъла. Драмата, историите, важността на текстовете в операта - все някой умира. Пее се за любов и болка. Но в метъла реалността се среща с хората, достига до тях и за мен е прекрасно, че мога да бъда връзка между тези два свята. Да ги слея в едно. Защото все пак са различни.
А ти какви групи или изпълнители слушаш?
Най-различни. От метъл до класическа музика и всичко помежду им. Слушам класическа музика, за да си почина. Например по време на турне в автобуса, преди да заспя. Или соул. Обожавам соула. Вкъщи имам много голяма колекция от соул албуми. От Грег Армстронг, от Ханс Цимер и от много други композитори. Но слушам и метъл. Слипнот, Дистърбт, Металика... Музиката, която слушам, е много разнообразна.
А кои стилове, музиканти или музикални ери са те вдъхновили или повлияли най-много?
И до днес ако имам идол, то това е Peter Gabriel. Много ми харесва начинът, по който твори и усилията, които полага. Създава един свой музикален свят, винаги изненадва почитателите си и това е нещо, за което много го уважавам. Има страхотна кариера, особено след Genesis. Гениален е. Освен него слушах и Whitney Houston. За мен гласът и беше страхотен.
Да, има невероятен диапазон.
Да. Много силен глас. Слушам и класически певци...
Разбира се. А каква е разликата между това да си в група и да пееш сама? Какво предпочиташ и - хипотетично! - би ли се включила в друга група някога?
Ами, никога не казвам никога. Разликата между това да си в група и да работиш по соло кариерата си е огромна. Във втория случай ти си отговорен за всичко, което става около теб. Но от друга страна, много ми харесва, защото имам голяма свобода при избора на музиканти, с които да работя и мога сама да композирам и да творя. Свободата е прекрасна. Но не може да се сравни с това да си член на група и да споделяш с другите, да обсъждате, да взимате решения за групата... Това е един различен и огромен свят. Дори що се отнася до бизнеса, звукозаписните компании и отношението им към теб, аз извадих голям късмет с първия си албум, че се оказа толкова успешен и се надявам да ме чака светло бъдеще.
Като заговорихме за албуми, What Lies Beneath трябва да излезе през 2010-та, нали?
Да.
Би ли ми казала нещо повече за него?
Да. Записите започват през февруари, защото имам още турнета до края на годината, например по Коледа, имам класически концерти във Финландия, така че ме чака много работа. Затова записите започват през февруари, пролетта ще работя по продуцирането и се надявам, че албумът ще излезе през август или септември. Още не сме насрочили дата, нямаме срок, но се надявам, че ще стане така. Албумът е продължение на My Winter Storm, има много силни, много драматични и театрални песни, много повече от първия албум. Сама написах по-голямата част, затова е много личен албум и много се гордея с него. Нищо, че още не е готов, виждам, че ще е много по-силен от предния и се радвам.
Стискам палци и ще чакаме 2010-та, да го чуем. Чакаме и 12-ти октомври, да те чуем отново на живо в София. Много ти благодаря, Таря, приятно изкарване в Германия и на почивния ти ден!
Благодаря ти.
октомври 2009
Александра Костова
